В търсене на безсмисления ден

Тирбушона тапатааааааа
Оцета в салатата.
....

Тирбушона
врътка връткаа
кофти батка кофти тръпка
Дръж на мушка - стреля пушката
Дръж на мушка - топна чушката
Люююююта люта ли е чушката????


Тарарарараааарарааааааааа.
Тарарарарарарарарараааааааааааа.
турурурррур руруруруруууру рурурурууууру рурурурурууууууу

Нещо нищо смислено не мога да напиша днеска.
Направо не мога да вържа две и двеста.

А глупости да ми дадеш .... или неща, дет не ми трябват.....

Едно време като дете си мислех, че трябва да се изобрети начин да се спестява времето. Ако примерно имаш няколко часа скука, ги скипваш, слагаш си ги на контото и в друг момент като ти потрябват - щрак - още няколко часа резерв! Ами .... просто понеже понякога времето не стига, а друг път е в повече. (Да се отбележи: тая идея ми е доооооста преди да излезе Клик с Адам Сандлър!). Това е било моето решение на този проблем. Та ... сега ако имах нещо такова, щях за утре (или по-точно: преди утре) да вкарам един безсмислен ден, в който да си събера малко разпиляните мисли.


Най-лошото е, че той тоя "безсмислен ден" може реално да се състои! Ами да - ако утре се маам в същото настроение както тая вечер ..... бррррр! Абе .... мани я тая работа! Мен ми дай работа да се върши - едно след друго - щрак, щрак, щрак! Другото го зАбрави!


Абе .... като зацикля на определени 1-2-3 песни (може да не са нови), само тях слушам! Сега слушам .... абе няма значение. Но ми пречи да пиша.


*  *  *


Добре, добре! Песента беше "Money for Nothing". Този Mark Knopfler е според мен живото олицетворение на "куул". Според мен най-вероятно първо се е появил той и чак тогава някой се е подсетил да измисли думата "куул".

Думата Куул ми е паразитна в последно време. Не знам защо.

Та .... докъде бях стигнала? Ааа, да. Май бях стигнала до някакви изводи такива, че за утре трябва да се стегна (мамка му). На главата ми са се насъбрали едни такива невидими купчинки несвършена работа, а todo-листата ми болезнено пулсира. ....Абе аз защо вечерно време продължавам да си мисля за работа?


Ами .... сигурно защото още съм в университета (21:30). Нямам си компютър вкъщи (все още). А тия мебели миришат на университет. Явно затова ще да е.


Всичко е прекрасно тук, мила ми Венето, Димитре и Иванке! Все добри работи стават. За тъпите никой не пита, пък и те са временни. Така е!


Сега си мисля, че това да се стреми човек към безсмислието е толкова вярно колкото това, че дъгата има "дъгообразна" форма. Ами тя по принцип е кръгла (от самолет погледнато). Това последното съм го чела доста отдавна в някаква детска образователна книжка. В първите ми седем години, така да се каже. Даже не знам дали е вярно. Аз тогава не поставях под съмнение толкова много работи.


Та... всъщност бях се хванала да защитавам някаква такава теза, че сладкото безсмислие е илюзия. Ама май не се справям, защото уви - в момента съм в позиция, в която дъгата има само една форма - и тя не е кръглата. С други думи, искам да пиша за един абсурд от позицията на самия абсурд - е не става тая работа. Май оная възвишената позиция някой друг път ще си я донапиша.


*  *  *

Абе не, не, сега, сега.



Значи ..... когато дойдох тук ... беше много по-тъпо, отколкото сега.
:)
Ходих напред-назад, уреждах това-онова, мислех си за това  и онова както в "Имам си кофичка имам лопатка" и общо взето не говорих с никой,  най-вече защото познавах изключително малко хора. Човек може много, ама много да се бъгне така, почва да цъка доста по-странно от обичайното .... ама това е друга тема, няма да я разискваме сега. Та .... спомням си аз значи как се прибирах в малката ми студентска стаичка късно вечерта, измивах си зъбите, лягах си и въздъхвах:
"Ехххх .... какво пък! Днес ще бъде един безсмислен вселенски ден. Едва ли ще е първият в тая вселена. Какво пък толкова .... дни много. Един ще бъде такъв един .... сив .... що не? Ден, в който нищо не се случва. Една жива единица Х (в случая: аз) се е занимавала с някакво заниманийце (напълно безмислено от вселенска гледна точка.... но от вселенска гледна точка всяко занимание е безсмислено) и е била умерено заинтересувана, умерено развълнувана и умерено отегчена. Какво толкова - казвам си - ще жертваме тоя ден в името на други, които със сигурност ще дойдат по-нататъка! Толкоз зле не е, нито е зле, нито нищо, само дето не ми носи кой знае какъв емоционален урожай. Но ... зле не е."
Така си казвах аз със затворени очи и се надявах да взема тази мисъл в съня си, за да видя какво ще се случи по-нататък. Един отминал не-зле-ден (какво пък толкова? вселената е пълна с дни!). Нищо-особено-ден. Не се притеснявах, не бях с лошо чувство .... просто вярвах, че Утрешния ден носи нови възможности.
Но ....(драматичен обрат) .... не става тя така тая работа. Добре си го мислех аз, обаче явно Вселената по друг начин ги вижда нещата с безсмислените дни. Няма безсмислени дни! Именно в онези нощи се наложи да проумея, че такова нещо като ден, който е нищо особено, е .... как да кажа .... Никой не ти дава такъв ден. Няма смисъл да се стремиш към такъв ден .... няма такъв ден.... Че денят е направен да се случват в него разни особени неща, невероятни неща, вълнуващи неща.... изключително-интересни неща.... просто в началото на всеки ден, от сутринта нататъка, ти е предоставен един резервоар от "потенциална активност", която ти просто трябва да изчерпаш.... Няма как. Можеш да я удавиш в алкохол, да я опушиш с много цигари или да я омаеш с телевизия. Но ако не я залъжеш, трябва да я ..... да я избухаш нанякъде. По възможност - продуктивно. На малки порцийки или наведнъж - все различно става. Резервоарът с интересните случки.




Добре, добре ..... сега се почувствах и аз малко така по-продуктивно, защото написах този дълъг постинг. И сега за да ми стане даже още по-продуктивно на душата, ще взема да го постна.