В тая стара кръчма...
Едно от любимите ми занимания на младини беше да си губя времето. Ама не просто да си го губя, ами качествено. Един от нaй-достъпните начини за един тийнейджър занимания бяха кварталните кръчмички. Хем евтини, хем денонощни, хем всички те познават, а почти винаги можеш да срещнеш някой невероятен образ, който не си предполагал, че може да се излюпи на този свят.
Сещам се за времената, когато си имахме едно денонощно кафенце на спирката "Оряхово" преди моста на "Сливница" за Люлин. Казвахме му студеното, защото.. ами беше си студено там. Всъщност температурата "вътре" беше толкова, колкото и вън, защото просто "вътре" бе един навес, затворен само от едната страна с караванката на кафенцето. Бяхме 17 годишни, а голямата водка струваше... 300 лева :) Е, като вземете впредвид, че голямата старзагорска бира беше 650, може да се сетите колко е било тогава.
Та тия славни години си изкарвахме и зиме и лете вечерите в това заведение и дори температури от -20 не ни плашеха. Идваха хора всякакви, запознавахме се с тях и се наслаждавахме на най-чудните житейски истории, които съществуват на тази земя. Играехме карти с пенсионери от други планети, сваляхме се със неземни барманки, разговаряхме надълго и на широко с агенти на ФБР, пеехме лагерни песни с китароносци от третата възраст, срещахме хора, приличащи едно към едно на звезди като Астор, Бъд Спенсър, Гонзо и др., и си просехме боя от алкохолизирани футболни фанатици (че и по някой път по устатите от нас ядяхме шамари :). И така минаваха годините, а аз се мъча по някой път да си спомня някои от тези истории, ама то може ли да се запомнят...
Винаги се сещам за тези времена когато отивам в някое от кафенцата, които останаха от едно време. В едно от тях бях днес. И историите все още не спират, а аз все по-често се замислям да си взема диктофон...
Сещам се за времената, когато си имахме едно денонощно кафенце на спирката "Оряхово" преди моста на "Сливница" за Люлин. Казвахме му студеното, защото.. ами беше си студено там. Всъщност температурата "вътре" беше толкова, колкото и вън, защото просто "вътре" бе един навес, затворен само от едната страна с караванката на кафенцето. Бяхме 17 годишни, а голямата водка струваше... 300 лева :) Е, като вземете впредвид, че голямата старзагорска бира беше 650, може да се сетите колко е било тогава.
Та тия славни години си изкарвахме и зиме и лете вечерите в това заведение и дори температури от -20 не ни плашеха. Идваха хора всякакви, запознавахме се с тях и се наслаждавахме на най-чудните житейски истории, които съществуват на тази земя. Играехме карти с пенсионери от други планети, сваляхме се със неземни барманки, разговаряхме надълго и на широко с агенти на ФБР, пеехме лагерни песни с китароносци от третата възраст, срещахме хора, приличащи едно към едно на звезди като Астор, Бъд Спенсър, Гонзо и др., и си просехме боя от алкохолизирани футболни фанатици (че и по някой път по устатите от нас ядяхме шамари :). И така минаваха годините, а аз се мъча по някой път да си спомня някои от тези истории, ама то може ли да се запомнят...
Винаги се сещам за тези времена когато отивам в някое от кафенцата, които останаха от едно време. В едно от тях бях днес. И историите все още не спират, а аз все по-често се замислям да си взема диктофон...
просто задължително вземи да записваш с нещо ... книга можеш да издадеш .... много ги обичам тия истории, много са гот и бирата, и картофките страшно вървят с тях, имам чуството, че господ затова е създал и просото и Америките - да вървят после картофите и бирата с тия истории, че много изсъхва устата после ....
Педполагам, че на записа са се чували само, твойте крясъци :-)))
Иначе аз като го четох се пренесох в мойте тинейджърски години. Ех, какво време беше и ние ходихме по кръчменцата и си мислихме, че сме много пораснали...
Ха, каква изненада :) Чочо-то още си го има. Студеното беше срещу него, от другата страна на булеварда. Сега там има някакви студени модернистични постройки, заради които ни събориха хубавото местенце :) Ама това е животът!
А ти защо не спиш? Сега пак ще трябва да ни цаливаш за лека нощ :))
верно сте шампиони ... аз мислех, че само аз стоя по нощите и блъскам на тръстиката ....
А за заведението - съм се объркала, учила съм в Захарна фабрика и затова ми е мило туй местенце...
А още не спя, защото току-що си изгледах филма и още бърша сълзи и подсмърчам
та .....МАЛЕЕЕЕ!!! А бе то 3 и 30! Ужас! А ти що не спиш да те пита човек! Айде лека, по-продължителна, топла (за сметка на -24-те градуса, които ни чакат в понеделник), мека и с хубави сънища вътре!
Чаоче
Аз днеска свърших Дамата с карамфилите на Кронин и там едно реване...а бе днеска много сълзлив ден ми се падна
(без повече пожелания...запазвам си правото да се включа пак
)
Ейс, недей така с тая кола маска. Не боли толкова, когато този който я прави си знае работата :)) Ще наплашиш мъжете, които някой ден биха опитали
Шегичка :)
Брай, този запис е бил наистина голямо шоу :) Мен ако питаш е трябвало да им вземеш пари на сеирджиите за автентичното представление
С нетърпение чакам да издадеш книга!
Леле, как си спомняте такива работи? Случките и кръчмите - да, но
и кое колко е струвало - не помня 
Дори нямам спомен как са изглеждали банкнотите... Ужас. Бяло петно.
Еми, и аз съм с такива бели петна. Аз изобщо много забравям, може би щото си съсредоточавам мозъчето само върху това, което в момента ме мъчи или ми се случва.
И за да илюстрирам с пример: по принцип нямам навика да се карам с хората, но ми се е случвало да се скарам с някой и после да не помня за какво точно... И после е много трудно
Тони,не мога да повярвам,че имаш спомени от тази част от живота си:) да-хубави времена бяха:)но рано или късно всеки порасва!и няма вече такива сбирки!