В съботния ден

Днес беше един доста динамичен ден за мен. Всъщност всеки ден е динамичен за мен, но днес успях да съчетая и работата и излизането с приятели, с които не успявам да се виждам много често. След уроците, които имах следобед и след като се разделих с моето захарче, за да ходя по задачки, се видях със Стефчето - моя бивша съученичка и добра приятелка. След кратка обиколка на заведенията около Попа, седнахме в Бохеми и си намерихме много лесно маса, защото сме непушачи. Интересът към салонът за непушачи беше много слаб и ние веднага се уредихме и седнахме на сладка приказка. Разменихме си и новогодишни подаръци с голямо закъснение, защото около Нова Година беше лудница и не успяхме да се видим :) В 21 ч. имах среща с много любими мои приятелки, които отдавна не бях виждала на куп заедно. Еми Клайн имаше рожден ден и на Одеон се събрахме аз, тя, Стрезова, Миряна, Мария Баева, Люба и гаджето й. Отидохме в Jazzy. В първия момент бях малко стресирана, защото тъкмо привършваше детската дискотека там и излязоха на групички едни тийнейджърчета, които вдигаха шум за повечко :) Ех, кога бях аз от тийнейджърите, кога вече гледам на тях с пренебрежение и се смятам за пораснала умствено :)) Партито мина весело, наговорихме се хубаво, с Мария не се бях виждала от ..... не помня дори кога, открих че има толкова неща, които можем да си кажем. Изобщо беше много приятно. Само ми липсваше моето сладко захарче, но вечерта си се прибрах при него. Той ме чакаше, не си беше легнал, посрещна ме и исках да си го прегърна толкова силно от радост :) След дългия ден, след срещите с приятели и неприятните задължения, пак съм си с него и не спирам да говоря и да разказвам как е било :) Не съм много сигурна дали той ме слуша и до колко го интересуват моите женски приказки, но не спирам да говоря, защото нали съм жена?