В подкрепа на медиците в Либия: postkartehivfall4[1][1].entwurfenglischtest05.06.05.doc

Темата, на която искам да обърна внимание, не носи радост. Но смятам, че тя засяга наравно българи и чужденци и вече години наред остава болезнено актуална.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

През 1998 година става известно, че над 400 либийски деца са заразени със смъртоносния вирус на болестта СПИН. През същатата година пет български медицински сестри, нарочени за отговорни за злочестата епидемия, са задържани от либийските власти.

Хората по цял свят, ужасенизаради трагедията с либийските деца, са и шокирани поради факта, че пет жени вече осем години лежат в затвора в Либия, без да има достоверни доказателства за тяхната вина.

Световни разследвания по случая показаха, че причина за заразявянето на децата с много голяма вероятност са условията на лоша хигиена в Либия, в които лекари и медицински сестри е трябвяло да работят. Тази теза поддържат големият учен и откривател на болестта СПИН професор Luc Montagnier и неговият колега професор Vittorio Colitti. Те твърдят също така, че епидемията е избухнала една година преди пристигането на българските медицински сестри в Либия – което говори за невинността на обвиняемите.

Въпреки това петте сестри, пристигайки в Либия, се посвещават да помагат на либийски граждани и деца и стават жертвина фарсов процес, основаващ се на изтръгнати със сила самопризнания. И до днес те са принудени да живеят в грозната действителност на либийските затвори. Същите затвори, където в близкото минало са били жестоко измъчвани.

Български студенти от цяла Германия търсят вече от две години все повече възможности за инициативи, за да допринесат за справедливо съдебно решение в Либия, с което да се сложи край на агонията на българските сестри в Джамахирията,тъй като причиняването на болка не бива и не може да бъде средство за получаване на самопризнания! Мъченията в затвора и смъртната присъда нарушават правата на човека!

Със съдействие на Амнести Интернешънъл направихме подписки, които изпратихме до Парламента на Федерална Република Германия (Бундестаг) и до Европейския парламент. От горепосочените получихме и съответните отговори, в които ни уведомиха за резултатите от задействаните комисии по разглеждане на подписките под съответните петиционни номера. Нашите инициативи се изразиха също така и в изпращане на отворени писма до медиите в Германия, както и до тези в България; изпращане на писма до водещи международни компании, имащи съвместен бизнес с Либия с цел търсене на тяхното съдействие за оказване на помощ по случая; изпратихме и петиции до либийските посолства в Германия и в България, както и лично до либийския лидер.

Надявахме се, че картичките, които изпратихме на петте медицински сестри за Рождество Христово миналата година, като един скромен жест на човечност и съпричастност, щяха да осветят с нов лъч на надежда тъмната килия и че по-скоро, отколкото някога сме вярвали щеше да възцари справедливост и тези майки и съпруги най-сетне да се завърнат при семействата си.

За съжаление затворничките, които поминалата година на връх Коледа за пореден път трябваше да чуят, че процесът се отлага и решение няма, са принудени да чакат в неизвестност и до днес.

Досега подписките и проведените акции в подкрепа на нашите сънароднички ясно показаха,че протаканото съдебното решение в Либия засяга не само петте медицински сестри в частност. Това решение е важно за хиляди хора по света, които се ангажираха с този случай.Повременаислед споменатите информационни кампании се подписваха хиляди, защото те не искаха да останат бездушни и пасивнии призоваваха за прозрачност на воденото дело и за справедливост.

Наскоро Амнести Интернешънъл ни уведоми, че в момента в Мюнхен се провежда акция по изпращане на картички до либийския лидер Муамар ал’Кадафи, която цели да покаже нетърпимостта на европейската общественост спрямо опитите на либийската диктатура да изтъргува живота на българските медицински сестри.

Ето защо всички, които желаят, са добре дошли да се включат към тази инициатива.

Крайно време е гласът на пръв поглед малкия човек да бъде чут! От това какво всеки от нас прави днес, зависи как светът ще изглежда утре. Нека всички ние съградим това “утре” за нас и нашите деца в един по-добър свят; свят на справедливост и на по-малко страхове и несигурност.

09.02.2007,С поздрав,

гр. МюнстерАниВелкова