В най-неподходящото време
Отново се депресирах в най-неподходящото време. Официално съм в сесия и официално следващата седмица в четвъртък ми е първият изпит. Не уча. Мисля да го взимам на магия. Най-страшното е, че не ми пука. В депресия съм, мисля да гадни неща и пиша в другият ми, анонимен блог, който никой не чете и затова там си позволявам да бъда крайно цинична, до грубост...
Какво пиша там? Неща, които ме тровят и не бива да стоят в организма. Неща които мисля противно на желанията си. Като например за връзките ми - сега, преди... Преди бях хлапе. Объркано, нахакано, с нагла усмивка и дръзки забележки. Прическа подобна на тази на автара ми. Добре,в продължение само на месец... После сменях цветове, пусках я дълга до кръста... Тогавашният ми приятел, Коцето, с който бях 3 години се разболя от рак и трябваше да съм до него. Нещо като дълг, а и това мое майчинско чувство, заложено сякаш в кръвта...Не беше никак лесно. За година и половина се нагледах на болнични легла, лекарства и ... химиотерапия. И не заради признания или нещо такова. Мисля, че го обичах ужасно много. Бях само на 16. Докато стана на 17 се чувствах стара. Той оцеля, разбира се, и сега се разцепва някъде по дискотеките в Студенски... Тази година дори не ми се обади за рожденния ми ден. За Цветница също. Това може само да ме радва. Че живее пълноценния си живот толкова добре. Слава Богу, далеч от мен. Защото преди да се разделим ме изцеди като лимон. Когато най-после избягах от него, бях забравила какво е любов, доверие, нежност, някой да се грижи за теб без да е от твоето семейство...
Междувременно, в процеса на разделяния и събирания с К. попаднах на Scramble-а (Митко). Той беше мой приятел дълго време преди да преминем границата - мислех, че наистина му пука за мен, за това как съм, какво правя и накъде ме водят постъпките ми. Защото имаше период, в който бях много неблагоразумно хлапе. После стана онова, което никога не трябва да става между приятели, на мен взе да ми пука прекалено много и той ме изравни със земята. Не че бях влюбена или нещо такова. Просто той наистина ме заблуди с държанието си на "по-големия батко" , който иска да се грижи за мен и да ме обича. И това преживях. Сега го смятам за "грешката, без която не можах да мина". Трябваше да съм с него и мисля, че наистина научих нещо. За безсърдечието, породено от безсърдечие, което той насочи към най-неподходящият човек... М. ме съсипа, защото ми доказа, че мога да се заблудя за един човек толкова много, че после след разбиването с месеци да не мога да се освестя. Всъщност аз му простих отдавна. И историята не свършва дотук. Имах възможността да му го върна и го направих. Частично горчилката изчезна. А вчера се шокирах, когато по ICQ същият този човек ми заяви: "Успях да те преживея най-после". За малко да реагирам като Рос от "Приятели", когато Рейчъл му каза: 'I'm over you'. Той го каза много точно с думите: "You're over me? When were you under me?!" ...
После започна така нареченият "черен период" в живота ми. АРТ клуба (едно интернет клубче близо до дома ми) стана убежище. Стоях там по 5-6 часа на ден. Накрая Наско (собственика, който ми е и комшия) забрани на работещите там да ми взимат пари. Другото ми занимание беше да обикалям из града по тъмно сама. Гледах хората - сигурно съм изглеждала като зомби.
Както и да е, и това мина. Лошото беше, че не издържах и се върнах при К. Последни издихания на една обречена връзка. Последни мазохистични отклонения от моя страна. Защо малтретираните жени стоят при този, който ги измъчва и унижава? Май никога няма да разбера...
Какво в крайна сметка има значение? Sweet November , сълзи по възглавницата, размазан грим, пукната порцеланова чаша, наполовина пълна с кафе,... голи ръце без пръстени и гривни и татуировка на халка и думите Always and Never... Сънища, които ме разкъсват вече две години с гнева , който тая. Избягах от К. защото ме тормозеше физически и психически с прекомерното си самолюбие, недоверие към моята вярност и гнева към моето превъзходство. Попаднах на Scramble който ме научи как да съм студена дори в най-интимните моменти, да се разхождам по прашки из стаята, да пуша елегантно и да показвам среден пръст така, че да предизвиквам усмивка, а не ярост..
Накрая дойде ТОЙ . Има ли смисъл да обяснявам, че го обичам? Че това е мъжът на мечтите ми? Не. Краят ще дойде заради неизлекуваните стари рани, моето разкъсано на 300 парчета самочувствие и скритите в дъжда сълзи...
Какво пиша там? Неща, които ме тровят и не бива да стоят в организма. Неща които мисля противно на желанията си. Като например за връзките ми - сега, преди... Преди бях хлапе. Объркано, нахакано, с нагла усмивка и дръзки забележки. Прическа подобна на тази на автара ми. Добре,в продължение само на месец... После сменях цветове, пусках я дълга до кръста... Тогавашният ми приятел, Коцето, с който бях 3 години се разболя от рак и трябваше да съм до него. Нещо като дълг, а и това мое майчинско чувство, заложено сякаш в кръвта...Не беше никак лесно. За година и половина се нагледах на болнични легла, лекарства и ... химиотерапия. И не заради признания или нещо такова. Мисля, че го обичах ужасно много. Бях само на 16. Докато стана на 17 се чувствах стара. Той оцеля, разбира се, и сега се разцепва някъде по дискотеките в Студенски... Тази година дори не ми се обади за рожденния ми ден. За Цветница също. Това може само да ме радва. Че живее пълноценния си живот толкова добре. Слава Богу, далеч от мен. Защото преди да се разделим ме изцеди като лимон. Когато най-после избягах от него, бях забравила какво е любов, доверие, нежност, някой да се грижи за теб без да е от твоето семейство...
Междувременно, в процеса на разделяния и събирания с К. попаднах на Scramble-а (Митко). Той беше мой приятел дълго време преди да преминем границата - мислех, че наистина му пука за мен, за това как съм, какво правя и накъде ме водят постъпките ми. Защото имаше период, в който бях много неблагоразумно хлапе. После стана онова, което никога не трябва да става между приятели, на мен взе да ми пука прекалено много и той ме изравни със земята. Не че бях влюбена или нещо такова. Просто той наистина ме заблуди с държанието си на "по-големия батко" , който иска да се грижи за мен и да ме обича. И това преживях. Сега го смятам за "грешката, без която не можах да мина". Трябваше да съм с него и мисля, че наистина научих нещо. За безсърдечието, породено от безсърдечие, което той насочи към най-неподходящият човек... М. ме съсипа, защото ми доказа, че мога да се заблудя за един човек толкова много, че после след разбиването с месеци да не мога да се освестя. Всъщност аз му простих отдавна. И историята не свършва дотук. Имах възможността да му го върна и го направих. Частично горчилката изчезна. А вчера се шокирах, когато по ICQ същият този човек ми заяви: "Успях да те преживея най-после". За малко да реагирам като Рос от "Приятели", когато Рейчъл му каза: 'I'm over you'. Той го каза много точно с думите: "You're over me? When were you under me?!" ...
После започна така нареченият "черен период" в живота ми. АРТ клуба (едно интернет клубче близо до дома ми) стана убежище. Стоях там по 5-6 часа на ден. Накрая Наско (собственика, който ми е и комшия) забрани на работещите там да ми взимат пари. Другото ми занимание беше да обикалям из града по тъмно сама. Гледах хората - сигурно съм изглеждала като зомби.
Както и да е, и това мина. Лошото беше, че не издържах и се върнах при К. Последни издихания на една обречена връзка. Последни мазохистични отклонения от моя страна. Защо малтретираните жени стоят при този, който ги измъчва и унижава? Май никога няма да разбера...
Какво в крайна сметка има значение? Sweet November , сълзи по възглавницата, размазан грим, пукната порцеланова чаша, наполовина пълна с кафе,... голи ръце без пръстени и гривни и татуировка на халка и думите Always and Never... Сънища, които ме разкъсват вече две години с гнева , който тая. Избягах от К. защото ме тормозеше физически и психически с прекомерното си самолюбие, недоверие към моята вярност и гнева към моето превъзходство. Попаднах на Scramble който ме научи как да съм студена дори в най-интимните моменти, да се разхождам по прашки из стаята, да пуша елегантно и да показвам среден пръст така, че да предизвиквам усмивка, а не ярост..
Накрая дойде ТОЙ . Има ли смисъл да обяснявам, че го обичам? Че това е мъжът на мечтите ми? Не. Краят ще дойде заради неизлекуваните стари рани, моето разкъсано на 300 парчета самочувствие и скритите в дъжда сълзи...
Тъй или иначе, знае ли човек какво ще му донесе утрешният ден?
Сега се сещам за нещо.
Беше време, когато интернета ми доставян от Арт-а, беше на трафик и въртях по толкова много, че в един момент Наско (синът на даскалката по музика от ЕГ-то) специално заради мен създаде неограничен трафик (доста по-тънко излизаше). Хубав човек.
Кой друг ти преподаваше в ЕГ-то, съседе?
А иначе за преподавателите.....
Леле, почнал съм да забравям.
Иванова - литература, Попова - математика (нея най-много я уважавам), Колева - английски в първите два класа, после имаше едни мъже там дето се сменяха и последните два класа беше Белият Лебед, по немски - не кой да е, ами самият мистър Биин (бахти пича стана баща на 45), география - онази офца Даскалова, дъщеричката и беше в нашият клас, история Грозева, физическо, бахти забравил съм, онзи дето тренираше баскетболният отбор, ама аз така или иначе му спях в часовете, по биология, майката на Паланката (то той е твоя випуск), Сюзън и Нийл ни преподаваха също, но не знам дали ги заварихте тях. И други имаша, но съм стар вече...
P.S. Какви ги чиниш по блоговете в три през ноща?
Е, почти де. Колева ми беше класна 4 години преди да се реши най-после да си уреди живота и да замине за Норвегия. Попова ми беше по математика - още я сънувам тая жена в най-гадните ми кошмари... По литература ми беше друга, Бийн го познавам, но по немски ми беше Гергова (...) , по география също като на теб Даскалова, по биология също Флорова (синът й не само , че беше в моя випуск, но и в моя клас) Neil ми преподава общо 3 години - голям пич беше тоя човек!...
В крайна сметка да не излезе, че се познаваме?..
P.S. Беше тежка нощ...
... и не в хубавия смисъл на думата.
Отнесоха си го хората от ICQ листата ми, които не оставих да спят, за да ги направя съпричастни със среднощните ми пориви
В подготвителния клас тя ни беше като класна, виждахме се с нея по 19 часа на седмица. Хубава жена, ама си имаше и своите кусури.
А Попова - адски я уважавам. Верно, че ми писа 3 в 12 клас, при все, че преди това имах все 6.00, но времената бяха вече други.
Как беше имато на даскала по физическо? Губи ми се!
А в 9 клас по биология ни беше старата директорка, преди да дойде Шарки. Нея понякога я заместваше съпругат и. Той имаше едни зверски бисери в часа в който обясняваше за половата система. Хубав човек.
А Видинка Флорова (Аспиринка Хлорова) Ни преподаваше и по рисуване - страшна досада. А какво стана с Паланката. Той уж за гений го водеха, искаше архитект да става, а сега чувам, че изучавал ВиК системи в УАСГ.
Иначе редполагам, че сме се виждали стотици пъти, но едва ли се познаваме. Всъшност така като ти гледам аватара определено щях да запомня човек с такава прическа.
Учителя по физическо е Вълчо Вълчев
Владо Паланков наистина учи в момента ВИК. За мен той си е чисто генийче. Би могъл да стане блестящ учен, но нещо не го влече.. А за архитектура не можа да се пребори. Той ми е добър приятел и си го уважавам много... макар че майка му ме е тормозила много (ах, колко история има между мен и тая жена...)
Тука го обърнахме на своеобразен чат, то по-добре в ICQ да се бяхме намерили..
Сега ще ти дам един таен ICQ номер. След като го прочетеш си счупи монитора за да унищожиш доказателствата, че съм ти го дал:
280403905