В изповедалнята

   Питаш ме какво чудо е животът ли? Ще ти разкажа, защо да не ти разкажа…

   Животът ни е като Големия бариерен риф. Съществува, откакто свят светува. Животът е едно справяне. Един живот със своите 2900 малки животи и със своите 900 временни спирки по пътя му. Живот – дълъг и възрастен. Комуто колкото, толкова.

   Красиво, но бариерно. Бариерно, но красиво.

   Всички ние имаме своя Джеймс Кук, който ни открива. Следващите открития не се помнят. Понякога се случва случайно да се преоткрием. Случайно ли е случайното?

   А заседнем ли житейски в плитчините, измъкването често се оказва кауза пердута.

   Ти, човеко, си едно чудо, което животът продължава да изследва.

   Човекът трябва да бъде строго охраняван. От кого ли? От човека.

   Най-големият му риск е неговото обезцветяване, а обезцветяването идва с невярването. Да живееш, вярвайки че има чудеса и да вярваш, че ти самият си едно чудо.

   Има хора, които вървят с лека стъпка през живота. За тях бариери няма…Или има, но са достатъчно висока летва и минават под тях. Те ниски ли са? Не, но минават през живота с малката ножица.

   Не знаеш как да откриваш бариерите, които ни спъват ли? Тези, които са вътре в нас? Премахнем ли вътрешните, с външните справянето е лесно.

   Какво нещо е животът?

   Бягане с препятствия. Веднъж прескачаш, друг път се промушваш, трети път заобикаляш…

   Животът ли? Две крачки напред, една назад. Живот – танго…

   Случва се бариерите да си ги поставяме сами. От себе си не можем да избягаме. Случва се и да ни ги поставят хората, които ни обичат. От обич. Обичат ли ни?

   Понякога стоят на пътя ни, определяйки ни посоката, по която да тръгнем. Трябва да се научим да ги виждаме. Трябва.

   Ако не можем да се справим с тях, да ги прескочим.

   Ако не можем да ги прескочим, да ги заобиколим.

   Всяка житейска бариера е пореден урок или поредна обеца…

   Най-голямата бариера ли?

   Собствените ни страхове. Страховете…Страх от самия страх. Страх, че не ни е страх.

   Опасностите са за смелите. Само те се спускат към рифа.

   Победи ги, за да победиш себе си!

   Няма пречки, има бариери.

   Има пречки, няма бариери.

   Бариерите са нашите знаци по пътя. Знак „спри”.

   Да минеш под бариерата – не си ти.

   Да прескочиш бариерата – да заобиколиш себе си.

   Да надскочиш бариерата – да победиш себе си.

   Да заобиколиш бариерата – да прескочиш себе си.

   Да търсиш бариерата…Да те търси бариерата…

   Бариерата в нас. Бариерата около нас.

   Надскочи себе си! Надскочи твоите бариери, не чуждите. Чуждите винаги са по-лесно преодолими. Личната летва винаги е с десет сантиметра отгоре.

   Вдигни бариерата!

   Спусни бариерата!

   Спусни се по течението!

   Плувай срещу течението!

   Животът ли? Животът е бягане с препятствия. Веднъж ги прескочиш, веднъж ги бутнеш…Бутнеш ли ги, макар и бутнати, тях ги има. Остават в теб. Ако паднат, паднали са зад теб. Друг ще ги изправя, друг ще ги прескача.

   Преодолееш ли бариерата „не може” и влезеш ли в кожата на „може”, вече си пораснал. Пораснал ли си наистина?

   Животът ли? Животът ни е написана книга и ние вървим през него, разлиствайки страниците му. Страница по страница, ден след ден…Понякога в бялото поле дописваме, изтриваме, допълваме, прескачаме страници, връщаме се на вече прочетените, но прочитът вече е друг…И почеркът е друг…

   Запази почеркът си! С бариерите лесно ще се справиш…И не забравяй Големия бариерен риф! Той те чака…