В едно селце, близо до Панагюрище - 16 част
Погледите на всички проследиха с възхищение отдалечаващата се шейна. Звънчетата затихваха нежно в зимната вечер и последните им звуци потъваха в едрите парцали, които нежно капеха от небето.
Първи децата отместиха очи от превозното средство на изненадалия ги гост и тайничко започнаха да се местят към купчината подаръци, оставени под коледното дърво. Възрастните не чакаха дълго и последваха примера им. Паца първа протегна ръчички и аха да се докосне до първия етикет, когато от мрака се чу плътен глас:
- Не още. Коледата тамън започва. Пък и таз година сме заслужили специално отношение и светъл гост.
От сянката зад ъгъла се появи внушителната осанка на кмета на селото Иван Джонев. Виден деец на културата и потомък на единствения заловен военопленник по време на Втората световна война – британски пилот с академично образование от Кембридж, чийто самолет свършил горивото, докато пилотът изчислявал оптималната траектория за пускане на бомбите по погребите на селото. Заедно с кмета под ръка вървеше ефирна дама, облечена изцяло в бяло, с нежна перлена коронка, вплетена в русите й коси.
“Ей, дано не е разбрал за шопара” мислеше си чичо Петьо, докато от устата му се проронваше:
- Айде бе, кмете! Само тебе чакаме. А коей туй девойче с тебе?
- Снежанка! – Викнаха в един глас дечурлигата и скокнаха да поздравят новодошлата. Устите на момите можеха само да увиснат при вида на това очарователно създание и обичайната женска завист бе изместена от чистосърдечно чувство на възхищение.
- Е да вляаме де! – Викна буля Пена – Айде всички вътре, че ш’измръзнем тука.
Отхвърлили задълженията и грижите и стоплени от неочакваните гости, всички отново се завтекоха към масите да наливат пиене и да правят наздравици. Даскалките и доктор Терко само бяха заети да свестяват Страто, който получи лека аритмия от неочакваната поява на двата броя настръхнали бедра, показващи се от късата една педя рокличка. Кметът беше донесъл една дамаджанка от неговата, “Кметската”, ракийка. Това беше голямо събитие, защото той, въпреки че не пиеше, рядко се отпускаше да почерпи по някое стъкло.
Новата гостенка се запъти към звездата на вечерта Лейди Фи и й подшушна няколко думички на ушето. Фроскините очи грейнаха и под ръка със спътницата на добрия старец се запътиха към импровизираната сцена. Светлината като че ли понамаля, а от тонколоните заприижда най-свежия коледен фолк ритъм, който хората бяха чували. Желанието за танци обхвана неусетно всички и след половин час в чичо Петьовата кръчма цареше невиждана веселба. Новият дует лееше коледните гюбеци един след друг. Мъжката част пресушаваше успешно кметьовата ракия, а даскалиците до една бяха забравили преподаването и се бяха качили по масите и хвърляха дрехи на всякъде, подтикнати от градуса на настроението. Чичо Петьо като че ли поомекна, поуспокои се, па се захванаха с прасарите да “дегустират” частите на Гошо. Даскалите бяха пийнали вече по две-три, па се престрашиха и те да отсрамят даскалското потекло.
Всички бяха отнесени от проблемите и живееха единствено в магията на Коледната вечер.
- Айде, кмете! За здравето на селото! – Провикна се Борю, с вдигната запотена чаша.
Въпреки строгото си въздържание бай Иван бе принуден да вдигне наздравицата. Все пак неговото село беше. Може ли да откаже.
Няколко часа по-късно веселбата бе в разгара си. Вече беше забравено кой певец и кой слушател. Забравено бе и котлето, което думкаше с пълна сила от пилотния проект за газифициране на Средногорието. Неусетно по-младата част от женорята остана по сутиени, а остатъкът от мъжката компания, който можеше да стои на краката си клатеше пищните кореми, погребали множеството прасета през годините, прекарани в селото. Дори и кметът бе забравил за въздържанието и след поредната кана червено винце канеше дамите една по една на люти танци...
Първи децата отместиха очи от превозното средство на изненадалия ги гост и тайничко започнаха да се местят към купчината подаръци, оставени под коледното дърво. Възрастните не чакаха дълго и последваха примера им. Паца първа протегна ръчички и аха да се докосне до първия етикет, когато от мрака се чу плътен глас:
- Не още. Коледата тамън започва. Пък и таз година сме заслужили специално отношение и светъл гост.
От сянката зад ъгъла се появи внушителната осанка на кмета на селото Иван Джонев. Виден деец на културата и потомък на единствения заловен военопленник по време на Втората световна война – британски пилот с академично образование от Кембридж, чийто самолет свършил горивото, докато пилотът изчислявал оптималната траектория за пускане на бомбите по погребите на селото. Заедно с кмета под ръка вървеше ефирна дама, облечена изцяло в бяло, с нежна перлена коронка, вплетена в русите й коси.
“Ей, дано не е разбрал за шопара” мислеше си чичо Петьо, докато от устата му се проронваше:
- Айде бе, кмете! Само тебе чакаме. А коей туй девойче с тебе?
- Снежанка! – Викнаха в един глас дечурлигата и скокнаха да поздравят новодошлата. Устите на момите можеха само да увиснат при вида на това очарователно създание и обичайната женска завист бе изместена от чистосърдечно чувство на възхищение.
- Е да вляаме де! – Викна буля Пена – Айде всички вътре, че ш’измръзнем тука.
Отхвърлили задълженията и грижите и стоплени от неочакваните гости, всички отново се завтекоха към масите да наливат пиене и да правят наздравици. Даскалките и доктор Терко само бяха заети да свестяват Страто, който получи лека аритмия от неочакваната поява на двата броя настръхнали бедра, показващи се от късата една педя рокличка. Кметът беше донесъл една дамаджанка от неговата, “Кметската”, ракийка. Това беше голямо събитие, защото той, въпреки че не пиеше, рядко се отпускаше да почерпи по някое стъкло.
Новата гостенка се запъти към звездата на вечерта Лейди Фи и й подшушна няколко думички на ушето. Фроскините очи грейнаха и под ръка със спътницата на добрия старец се запътиха към импровизираната сцена. Светлината като че ли понамаля, а от тонколоните заприижда най-свежия коледен фолк ритъм, който хората бяха чували. Желанието за танци обхвана неусетно всички и след половин час в чичо Петьовата кръчма цареше невиждана веселба. Новият дует лееше коледните гюбеци един след друг. Мъжката част пресушаваше успешно кметьовата ракия, а даскалиците до една бяха забравили преподаването и се бяха качили по масите и хвърляха дрехи на всякъде, подтикнати от градуса на настроението. Чичо Петьо като че ли поомекна, поуспокои се, па се захванаха с прасарите да “дегустират” частите на Гошо. Даскалите бяха пийнали вече по две-три, па се престрашиха и те да отсрамят даскалското потекло.
Всички бяха отнесени от проблемите и живееха единствено в магията на Коледната вечер.
- Айде, кмете! За здравето на селото! – Провикна се Борю, с вдигната запотена чаша.
Въпреки строгото си въздържание бай Иван бе принуден да вдигне наздравицата. Все пак неговото село беше. Може ли да откаже.
Няколко часа по-късно веселбата бе в разгара си. Вече беше забравено кой певец и кой слушател. Забравено бе и котлето, което думкаше с пълна сила от пилотния проект за газифициране на Средногорието. Неусетно по-младата част от женорята остана по сутиени, а остатъкът от мъжката компания, който можеше да стои на краката си клатеше пищните кореми, погребали множеството прасета през годините, прекарани в селото. Дори и кметът бе забравил за въздържанието и след поредната кана червено винце канеше дамите една по една на люти танци...
***
На сутринта първи се разбудиха децата. Големите бяха налягали кой къде намери. По маси, по столове, по земята, а някои по по-меки местенца, облечени в дантели. Хората ставаха един по един и търсеха дрехите си. Гримовете бяха размазани, но като че ли никой не го забелязваше. Най-сетне настана време за подаръците. Изненадващо до всеки бе оставена кутия с неговото име, а тази на чичо Петьо подозрително тропаше и квичеше.
- Уха! Мамка им и прасета! Цели две! – Викна весело чичо Петьо, като разопакова своята кутия.
Страто отново бе получил аритмия от Страдивариуса, който извади от своя пакет. Веселиниус Германеца прелистваше със затаен дъх оригиналният ръкопис на “Моята борба”, написан лично от фюрера на латински. Басьо извади голям червен пакет с надпис „Франца – Само за истински и големи мъже”. Линчето разопакова пакет фино дамско бельо с подозрително подобна марка като тази на подаръка на мъжа й. Даскалите един по един ахваха от изумление, вадейки новите лаптопи, с които биха могли да повишат калтурата на дечурлята. Доктор Терелиг отваряше с треперещи ръце мечтаното попълнение на лекарския си кабинет – пълен комплект генекологични принадлежности. Подаръкът на буля Еовина бе малък и скромен. И дори май беше вече разопакован. Но това не я разтревожи. Напротив! Тя отлично знаеше какво означават сините чертички по пластмасовата пръчица. И нямаше нужда да поглежда към Ристю, защото бе сигурна, че неговият подарък е детска количка. Борю и Горю отвориха новите си дамаджанки с емблеми “Дядо Коледа Отлежала – Само за ценители!” и удариха по две щастливи наздравици. Тош прокарваше пръста си по острието на новия нож за колене и дране, а Гьореата и кака Тана получиха известие за заместник в работата им и едногодишен платен отпуск, за да могат да осъществят мечтаното околосветско пътешествие – идеален случай за Гьорето да забрави мечтите си да стане най-добър прасар.
Ефросина бе получила едно пликче, в което се бе настанил пет годишен договор с издателите от “Пайнер”. В същия момент телевизорът се включи и от телевизия “Планета” отново зазвучаха снощните ритми на дуета й със Снежанка. Самата тя липсваше, но очевидно се бе погрижила добре за домакините си и тяхното настроение. Кметът също получи своя подарък. Беше плик, в който имаше официално предложение да бъде кандидат за областен управител, подкрепен от трите най-големи партии в страната.
Дечурлята разбира се получиха играчки, а леля Пена получи най-невероятната Коледа в живота си и машина за месене на тесто.
И всички бяха доволни и щастливи. Като в една приказка получиха мечтаните армагани, както и едно незабравимо изживяване, в което единственото чувство, обладало хората бе любов.
- Уха! Мамка им и прасета! Цели две! – Викна весело чичо Петьо, като разопакова своята кутия.
Страто отново бе получил аритмия от Страдивариуса, който извади от своя пакет. Веселиниус Германеца прелистваше със затаен дъх оригиналният ръкопис на “Моята борба”, написан лично от фюрера на латински. Басьо извади голям червен пакет с надпис „Франца – Само за истински и големи мъже”. Линчето разопакова пакет фино дамско бельо с подозрително подобна марка като тази на подаръка на мъжа й. Даскалите един по един ахваха от изумление, вадейки новите лаптопи, с които биха могли да повишат калтурата на дечурлята. Доктор Терелиг отваряше с треперещи ръце мечтаното попълнение на лекарския си кабинет – пълен комплект генекологични принадлежности. Подаръкът на буля Еовина бе малък и скромен. И дори май беше вече разопакован. Но това не я разтревожи. Напротив! Тя отлично знаеше какво означават сините чертички по пластмасовата пръчица. И нямаше нужда да поглежда към Ристю, защото бе сигурна, че неговият подарък е детска количка. Борю и Горю отвориха новите си дамаджанки с емблеми “Дядо Коледа Отлежала – Само за ценители!” и удариха по две щастливи наздравици. Тош прокарваше пръста си по острието на новия нож за колене и дране, а Гьореата и кака Тана получиха известие за заместник в работата им и едногодишен платен отпуск, за да могат да осъществят мечтаното околосветско пътешествие – идеален случай за Гьорето да забрави мечтите си да стане най-добър прасар.
Ефросина бе получила едно пликче, в което се бе настанил пет годишен договор с издателите от “Пайнер”. В същия момент телевизорът се включи и от телевизия “Планета” отново зазвучаха снощните ритми на дуета й със Снежанка. Самата тя липсваше, но очевидно се бе погрижила добре за домакините си и тяхното настроение. Кметът също получи своя подарък. Беше плик, в който имаше официално предложение да бъде кандидат за областен управител, подкрепен от трите най-големи партии в страната.
Дечурлята разбира се получиха играчки, а леля Пена получи най-невероятната Коледа в живота си и машина за месене на тесто.
И всички бяха доволни и щастливи. Като в една приказка получиха мечтаните армагани, както и едно незабравимо изживяване, в което единственото чувство, обладало хората бе любов.
Ей това е готин край на коледната приказка за възрастни и какви ли не вдетенени индивиди! Голямо браво за Ейскокович!
ЕЙС!!!
Благодаря ти, човече, отдавна не се бях събуждал с толкова смях !
Има и още нещо, чак се чудя дали да не го изнеса в отделен пост: оня ден четох разсъжденията на Герджето за колективното умуване. Ако искаш вярвай, това със събуждането и с подаръците си го представях точно по същия начин. Ако бях страничен наблюдател, никой нямаше да може да ме убеди, че не сме се наговорили. Хихи, готино!
Оперделено имам нужда от още кафе, като се поразсъня, може и да поразсъждавам малко по темата :)
Оооо, комплект гинекологични инструменти!!! За това мечтаех! :)
Много добър край! Въпреки, че Коледа мина, успях да се пренеса отново в коледното настроение :) Ace, страшен си! :)
Най-накрая да завършим нещо заедно. Няма само да започваме и да оставяме недозавършени неща, я! Много е хубаво! Благодаря ти, Ейс, за приятната изненада и настроението!
А аз за буля Винка умувах, умувах и нищо не разбрах. Каква е тая пластмасова пръчица със сини чертички? Айде някой да ме светне. Сигурно пак ще се изложа сега с тоз въпрос, но моля ви, не ми се смейте (много). :)
аааааааа! откъде да знам аз?!
Мерси, Яничке!
Веско, не на теб - разказа е супер!
Благодаря ти за уточнението. А аз благодаря на Ейс за подаръка - Моята Борба, подписана лично от Фюрера! Еха! Кой като Веселинимус Латиницата. :)
Хей, благодаря ви за оценката. Много се затрогнах. Трябва да призная, че подаръкт на буля Винка го обсъждахме снощи до късно по-колективно така... А за колективното мислене беше много забавно. Бях измислил вече за околосветското пътешествие, заместникът и отпуската за Гьореата и буля Тана, ама понеже бяхме онлайн та реших да попитам какъв подарък искат и пререфразирано малко се получи нещо като отпуска и Гьорето да не коли прасета повече :)) А как един човек да се откаже от любилия си занаят освен да замине за година на околосветско :)
Веско, ти не се притеснявай за теста за бременност. И аз го умувах как точно изглежда, защото никога не ми е попадал. Даже мислех да го пиша, че е на хартийка, а не на пластмаска или поне да потърся някоя снимка, ама виждам, че сте ме разбрали :) Малко с фактологията не съм сигурен, дали фюрера е писал на латински (че се съмнявам дори), ама мисля, че се получи добре.
Радвам се, че ви е харесало и чакам с нетърпение да подгоним наново и "Блогът на смъртта"
Асе, само не разбрах с кого сте ги обсъждали до късно подаръците онлайн?
А за теста - ако не се лъжа чертичките са в червено, ама знам ли - може вече и в синьо да има :)
Тайна, майна :) Отделихме се с единия прасар, неговата буля и учителя по латински на виртуално винце по скайп :) И аз нали съм си на всяка манджа мерудия, та си направих устенцата за една кръчма при чичо Петьо. Отпървом ми идваше да направя завършека в стил "Еротично рандеву", ама като препрочетох отново целия разказ на латински и сърце не ми даде да прекалявам с еротиката.
А сигурна ли си, че има с червени чертички? Брей как ви угаждат на вас дамите - кой какъвто цвят си иска :))
Та бебето на Винка май от Весо Латиницата дойде :)
Ейси, злато, страшен край!
Още снощи моят прасар ми го прочете и аз се омаях, ама бях в несъстоятелност да отговарям....
Страхотни подаръци, страхотно нещо. Благодаря за околосветското, аз и на пУтешешествие и из БГ-то бях съгласна....
И Веско, да не ти дава Господ скоро да разбираш за пръчиците с чертичките. Гледай си твоята пръчица и умната!!! Че инак става непечено...
Целувки на всинца ви!
Ти, бульо Тано, ако знаеш какви късмети ми се паднаха от баницата за новата година...
1: малко юначе в къщата ще плаче
2: много повече целувки, и милувки, и любувки...
ужас! изтръпнах (при първия особено)
А, по стара българска поговорка: Не си пъхай пръчицата (опс, май носа беше) там, където не ти е работата. :)
Ace Coke , браво! :))) Много увлекателно четиво, глътнах го на един дъх :)))
А бе друго си е да познаваш голяма част от персонажите – по този начин хем много образно си представяш героите, хем всички ти стават още по-мили и симпатични, като ги видиш в тези роли.
Моментът с появяването на авторитетния кмет Иван Джонев е изключително уместен, а при описанието на произхода му направо ритах от смях.
Даскалиците също много атрактивно са представени с тези леко поразпуснати нрави, съвсем в духа на веселбата.
Коледните подаръци на героите обаче са върха, защото едва ли има наистина други по-подходящи за тях.Бъгче, запазва се с новата дата постинга и той излиза на по-предна позиция :)
Днес трябва да бъде отстранен :)