В едно селце, близо до Панагюрище, 13-та, не особено фатална част

Настроението на Бай Петьо започна да се пооправя. Ами така де, какво пък толкова? Верно, отиде стъкло и половина ракийка, че и от хубавата, лошо го изненада ГьореАта в кръчмата. И колата ще трябва много бързо да изчисти ... че май и още 3-4 ароматизатора да сложи. Ама ей ти елхата без пари и оохааа, има няма 100 оки чиста мръвка ще да излезнат от тоя звяр. То Гьорето и Тош ще вземат сигур по някое парче ама... Ледената коричка на пътя блестеше мътно в светлината на фаровете. Не се виждаше много добре, щото от толкова товар задницата на колата беше бая попровиснала и Бай Петьо намали още. То Караанговия завой не беше остър, ама в тая поледица трябва да внимава човек... - Стой бре! - кресна ГьореАта в тоя момент и Бай Петьо подскочи. От рязкото движение Марчето поднесе, извъртя се напреко на пътя и спря. - Маааайка му и прасе! - даде воля на чувствата си кръчмаря и тресна кормилото с юмрук. Изгледа Гьорето на кръв и тъкмо да го подхване, видя каквото имаше да се види. На има-няма пет метра от пътя Волгата на горския усукана пред една пряспа, Басьо и Линчето стоят като вкаменени и се втренчили в ... майка му и ... елен! Ха сега де! То грехота да не помогнеш на човека, ама с тоя товар отзад, че на всичко отгоре елхата стърчеше от багажника. А и Басьо и Линчето като че ли изобщо не ги виждаха, все така втренчени в огромното животно. След секундно колебание, Бай Петьо пресегна да запали пак мотора и да се измъкне по живо по здраво, ама не би. Гьорето изскочи от колата като тапа и се провикна: - Живи ли сте брееей! Линчето се обърна стреснато и ръгна един лакът в ребрата на мъжа си: - Ай стига си се дзверил, за сефте ли елен виждаш! Айде, давай въжето да ни измъкнат от тука, че мама вече боб фърля! Ууу, аман от твойте дивотии, михлюзин с михлюзин! Басьо чак сега се отърси от вцепението и вида ухилената физиономия на ГьореАта насреща си. Малко по-нагоре Бай Петьо се беше подпрял на отворената врата на москвича. Погледна пак елена ... ама нямаше елен. Огледа се опулено наоколо - ни елен, ни следа от елен. Полудявам - рече си и задърпа Линчето за ръкава. Жена му се обърна и аха да викне, пак затвори уста, поогледа се, па рече по-кротко: - Айде, айде. Давай по-бързо, че замръзнах. И мама чака... - Майка ти ще има да чака - изхили се Гьорето - с тая смачкана консерва до никъде няма да стигнете. Айде, скачайте в Марчето, че избяга топлото. Бай Петьо гледаше втрещено и не вярваше на ушите си. Луд! Луд! Луд! - пулсираше едничка мисъл в размътената му глава. Басьо погледна безпомощно смачканата Волга, въздъхна и пресегна да изгаси фаровете. Нищо нямаше да и стане на колата,ако остане тая нощ вънка, прав беше Гьорето. Брей, да му се не надяваш, кати си помисли, че преди има-няма десетина минути беше тръгнал да ги арестува и му стана гузно. Смотолеви едно "Блъдъря" и повлече Линчето след себе си към пътя. Бай Петьо вече не знаеше кое се случва наистина и кое му се привижда и само сръга позадрямалия Тош да се посмести на задната седалка и да направи място. Щом Марчето спря пред кръчмата, ГьореАта побърза да измъкне неочакваните пътници по-бързо от колата и почти насила ги замъкна вътре. После се върна и рече доволно на Бай Петко само едно "Карай". Ей, ама хитро го беше измислил, а! Хоп, горския вътре, преди да се усети и готово. Сега хем нищо не видя, хем няма да има очи да му каже нещо, ако стане беля да го завари с топорчето в гората. Басьо и Линчето се поогледаха наоколо - даскалиците мятаха гюбеци и току щракаха с пръсти, Весо Kръпката потъркваше доволно брадичка с лукав поглед, Страто стържеше все една и съща струна на цигулката, оцъклен срещу Ефростинка и Ювинка,които комай само по прелести хем пееха, хем се гледаха като котки, дето още малко и да си издерат очите. Македончето обясняваше нещо на буля Петковица и сочеше празните чаши и салатата, а непознат млад мъж с подозрително дълга коса се смееше от душа и пляскаше на певиците. - Ама мама ... - започна Линчето, но се позамисли нещо и млъкна. Да де, беше обещала на майка си да идат тая вечер до тях, ама... Топлината се просмукваше заедно с веселото настроение наоколо и нещо позабравено трепна в сърцето и. В тоя момент Страто се окопити, тропна три пъти за такт и подкара нова мелодия. А навън като от небето се носеше нежния кристален шепот на звънчета...