В гримьорната

Обесено е езорото на стената пред мен,
от клоните крушките светят,
над статив грее квадратно зелен,
обрасъл в поляни и плесен,
компютърно мил и архивно дебел
екранът ми - хромиран и лесен
за грим и с гардероб като есен.
(За маскараден обряд съм на блюдо поднесен).
Вяло Нарцис надниква над водната шир
в недоимък от сенки, светлина и рекурс:
няма си четки, палитра, туш или грим.
Няма маска да скрие на изтощение - (мним) -
гримаса в самотата на среднощния пир
и с юмрук да изглади лика си без вкус.