В агония
Спрете се, вандали, мафиоти!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие.
Зазижда се във пачки съвестта.
Човещината като вълци вие,
достойнството е нейната луна.
Земята на парцели разделихте.
Насъскахте баща, сестра и брат.
Културата зачулихте, затрихте
от жадния за ценностите свят.
Народа от псувните си пресипна.
Шепне клетви... Бог дали е глух?
По дирите от калните пътеки
се влачи скелет изморен и сух.
По стъпките ви тътри се прокоба.
Ще ви достигне някога и вас.
Пожара почва с много бавен огън,
но бързо се разгаря вътре в нас!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие.
Зазижда се във пачки съвестта.
Човещината като вълци вие,
достойнството е нейната луна.
Земята на парцели разделихте.
Насъскахте баща, сестра и брат.
Културата зачулихте, затрихте
от жадния за ценностите свят.
Народа от псувните си пресипна.
Шепне клетви... Бог дали е глух?
По дирите от калните пътеки
се влачи скелет изморен и сух.
По стъпките ви тътри се прокоба.
Ще ви достигне някога и вас.
Пожара почва с много бавен огън,
но бързо се разгаря вътре в нас!
В гняв и жалба
клокочат гърдите задъхани
и тежи на езика ти
дума неказана
На живота в долапа
се ширнали плъхове,
заменили с високите звания
разума...
С мръсни пръсти
мерзавец
в душата ти рови
и скверни това в тебе
що пей и гори.
Да даде за стотинка
честа си готов е -
-заменил би той тор за пари...
И смърди тази чест ...
Денят oстава зад нея
вонят гнили души
и коварство и кал.
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш,
идва този когото не си позовал!
Набий с вятър устата си
мозъка с глупост,
че виж - оня там
в джоба си камък държи
и се готви
главата ти ,с него да счупи,
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи...
А има път!
Има истини!
Има надежди!
Те те мамят
и чакат
и викат- тръгни !
Но със стиснати зъби
и свъсени вежди,
ти си още тук- в душните облачни дни-
Колко трудно е
в Нашия век
да бъдеш
честен човек!