В Цъфналата Ръж*
В Цъфналата Ръж*
Аз искам
тази вечер
да сънувам
как въздуха
разцепвам
със измислени
крила!...,
Вълшебства
нека цветно
да изплуват!...,
И гами да преливат
във невидима
Дъга!...
И искам
ритъмът да избеснява!
в октави зверски
и чинелен звън...
И нека пак
дъждът да проехтява!...
В беснящи мълнии
и хали –
Гръм!...
Небето нека да е
електрично!...
И гръмовете –
вените ми да
разкъсват!...
А мислите ми –
хаотични –
нанякъде
да се разпръскват!...
А после –
нека всичко да утихне,
като след буря
да усещам
мириса на дъжд!...,
Небето синьо –
пак да се
усмихва,
а полъха на вятъра
да ме отнася
в цъфналата ръж...
*В цъфналата ръж (Робърт Бърнс)
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
Превод: Владимир Свинтила
Птиците отлитат на юг...
Супер! довършил си го! Станало е много яко!
"Гора без вълци не бива!"