В Ленивия

В Ленивия
Докато вървяха четиримата приятели забелязаха интересен вид маймуна
на едно високо дърво. Беше с кръгла глава, с тъпа муцуна, с малка уста, с големи твърди устни. Имаше облещени, продълговати очи, грубо окосмено тяло, удължени крайници – два или три дълги нокти без опашка. Тази маймуна висеше с главата надолу
по клоните на дърветата.
-Възможно ли е тези маймуни наистина да са толкова мързеливи, колкото изглежда?- попита Силвия.
-За какво говориш?- стъписа се Митко.
- За ленивеца – отговори Силвия.
-Че съществува ли такъв екземпляр? – поиска да знае Галин.
-Да. Виси там на дървото. В енциклопедията е дадена цялата му биография.
- Ленивецът сигурно е интересно животно! – каза Тони.
- Ами. Напротив, скучно! Никога не се занимавай с ленивци!
Те проспиват целия си живот.
- Познавам и такива хора. Те не отделят време за себе си, дори за външния си вид. Единственото, което правят е да спят – потвърди Галин.
- Не искат да четат нищо, дори и вестник.
- Градината им е пълна с плевели, но те не я прекопават. Те са пример за човешко лентяйство и тъпота – каза Галин.
- -Сигурен ли си, че не обичаш ленивеца? – попита Силвия.
- -Напълно. Сигурен съм , че подобни създания не са ми симпатични.
- Децата отминаха града на Ленивците. Беше тихо и сънливо. Защитени благодарение на хамелионския си цвят, те живееха в града на разрушението , на бавното и сигурно тление.