Бягство

Поредния безсмислен ден си отиваше с нежелание. Стоя до късно в празния офис с глухата надежда нещо да се случи, но сякяш напук телефоните мълчаха. Двата месинджъра на екрана на компютъра показваха празни листи - хората или ги нямаше или бяха заети с нещо свое. Никой не се сещаше за нея, дори оня досадник от Бургас, който поначало я дразнеше с високопарните си приказки... сега дори няколко празни думи биха и дошли добре. Никой ... Провери за пореден път електронната си поща, изпзува тихо досадното "No new messages" и изключи компютъра. Докато заключваше офиса и после, докато се друсаше в разнебитения трамвай се опитваше вяло да разбере какво беше нещото, което предизвикваше неясната тревога и се опитваше да пробие удобния пашкул на апатията, обзела я напоследък. Всичко наоколо се случваше сякаш някъде в страни и беше обвито в полупрозрачна мъгла, която попиваше шумовете, движението емоциите... живота... Задъха се докато изкачи последните стъпала към тясната квартирка, която все по-неуверено наричаше дом и изведнъж разбра...

 Следва ->