Българка измисли преносима тоалетна=

Марио Христов: Българка измисли преносима тоалетна

Младите първо мислят дали нещо ще им донесе пари и след това работят, твърди секретарят на “Съюза на изобретателите в България”

Марио Христов си спомня времената, когато изобретенията са били много повече. Снимка Диана Милева

Марио Христов е завършил Техническия университет в София, специалност “Машинен инженер”. Работил в системата на автотранспорта, в "Кремиковци" и в българо-английско търговско дружество. От 1993 година до мемента е представител по индустриална собственост и бизнесоценител на нематериални активи. Член е на Управителния съвет и е секретар на “Съюза на изобретателите в България”. Също така участва и в Управителния съвет на “Федерацията на научно-техническите съюзи в България”.


- Г-н Христов, кои изобретения от последните години са ви направили най-голямо впечатление?
- Една българка изобрети преносима, портативна тоалетна чиния. Подръчна тоалетна. Можете например да я сложите в колата, докато пътувате. Изобретателката се казва Катя Георгиева. Тя е живяла дълго време в САЩ, където освен дългите пътища стават и страшни задръствания. Преди години аз се смях на тази идея, но днес при тези задръствания, които едно време ни се струваха невъзможни... преносимата тоалетна взе патент.
Друго интересно изобретение е едно колело на Станимир Ройдев. Той изобрети колело автоматик. При задвижването на велосипедната трансмисия автоматично се сменят скоростите. То беше много елегантно. Колелото взе патент, но за съжаление не можа да се реализира. Има една много интересна система на Койчо Митев. Тази система позволява, когато наберете някого по телефона, който не говори вашия език, да ви разбира. Устройството превежда в момента на говорене вашата реч и отсреща ви чуват на техния език с вашия глас. И обратното, когато на вас ви говорят на чужд език, вие чувате на български. Георги Гушлеков има изобретение, което му позволява да концентрира в точка слънчевата енергия, за да може да произвежда ток, топла вода и т.н. Една фирма в момента разработва нещо интересно за разговорите в роуминг. Това е устройство, което се вгражда в телефона и ви казва кой е най-евтиният начин да разговаряте, чрез кой мобилен оператор. И обратното, когато ви звънят например, то ви казва - “Не е изгодно да вдигнете. По-евтино ще е вие да позвъните”. Показва ви най-евтиния път и ви пита искате ли да го ползвате.
- Кой е най-младият и най-възрастният изобретател, с когото сте се срещали?
- Най-младият, когото аз познавам, е Виктор Маринов. Преди няколко години, когато беше още ученик, получи форма на закрила на един лек автомобил. Беше го направил компютърно и беше доста добър. Момчето имаше възможност да отиде на изложба в Япония. Тогава, една сродна на нашата организация, честваше 100-годишнината си и беше направила доста мащабно изложение. Но за съжаление нямаше кой да помогне финансово на момчето. Въпреки че от там поемаха всички разходи, а на него му трябваха пари само за самолетен билет.
Най-възрастният изобретател, когото познавам, е един дядо над 80 години. Казва се д-р Делчо Георгиев. Той работи в областта на козметичната промишленост. На базата на екстракти от различни билки от нашата земя прави добавки за различни продукти. Едно от добрите му неща е добавка към паста за зъби, която е против пародонтоза. Повече от 20 години е пенсионер и броди из планините. Събира билки, прави добавки и ги патентова.
- Какви хора са изобретателите?
- Най-различни. Има една група, които са много умни и креативни. Има друга група, които са организирани. Една група са така наречените независими изобретатели. Те си стоят по домовете и мислят нещо. Хрумва им и го разработват. Нямат за цел да изобретят нещо, идеята се ражда. Другата група мислят целенасочено.
Повечето от изобретателите са на преклонна възраст. Има и млади, но по-малко. Те са прагматично настроени. Те мислят пазарно. Ако им хрумне нещо, първо мислят – “Какво ще спечеля от това? Ще ми донесе ли облаги?”. Ако отговорът е "да", го разработват.
- На какви критерии трябва да отговаря едно изобретение, за да се признае за такова?
- Критериите са три. Първият - всичко трябва да е ново. Не може някой да е пътувал до Япония например, да се върне тук и да иска да патентова нещо, което е видял там. Патентът дава право на автора да монополизира за известно време. В конкурентната пазарна ситуация и свободна конкуренция има един-единствен монопол, този на патента.
Вторият критерий е, че трябва да се измисли нещо, което не е очевидно от дадено ниво на техниката. Ако някой техник оцени, че една пружина може да се закачи по друг начин и нещо да работи по-добре, но това е очевидно, не става за патентоване.
Третият критерий е, че изобретението трябва да е промишлено приложимо. Трябва да може да се произвежда многократно и еднакво. Например връзката лекар-пациент е уникална. Всеки е различен. Ако не беше така, то от 20 години щяха да ни лекуват компютри.
- Какъв брой заявки за патенти има за миналата година?
- Големият брой заявки са били преди 90-а година. Закон за патентите има от 1993 година. Допреди това изобретателите имаха само авторски права. Това им даваше някакви привилегии, но правата бяха на държавата. Вече не е така.
За миналата година имаме 463 заявки за патент на изобретения. Това е малко. В края на 80-те години имаше имаше хиляди заявки. Около 50 и 75 % от изобретенията получават патент. Миналата година 409 изобретения са получили патент.
- Какво трябва да се случи, за да се развиваме в тази област?
- Индустрията има нужда от иновативни решения. Трябва да се научим да пишем проекти по европейските структурни фондове. Ние искаме да създадем иновационни центрове. Място, където, когато някой измисли нещо, да дойде и да каже и професионалисти да се заемат оттам нататък. Това е структура, която в Германия и Финландия работи много добре. Във Финландия има няколко хиляди такива центрове. Във всяка малка паланка има такъв център. На хората им хрумва нещо, отиват там, казват какво са измислили и там разработват идеята му.


Каре
Най-значимите български открития

Българските открития и изобретения започват преди много години. Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите създават една от най-точните системи за измерване на продължителността на годината. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.
Електронният ръчен часовник е дело на Петър Петров. Той е изобретен през 1971 година и е пуснат на пазара с марката “Пулсар”. Освен това Петров е създател и на първия безжичен сърдечен монитор, който се използва днес в болниците в цял свят.
През 1955 година д-р Стамен Григоров открива известния бацил Bacterium bulgaricum (киселото мляко) и прави изключителни открития, довели до изобретяването на ваксина срещу туберкулозата.
Известен като “феномен на века”, шестият тон на сърцето е открит през 1955 година от д-р Иван Митов. Това откритие променя развитието на съвременната кардиология. Откритието позволява изцяло да се изучи сърцето и да се избегнат редица погрешни диагнози.
Първообразът на съвременния компютър е дело на Джон Атанасов. Електронната сметачна машина е разработена през 1937 година.
Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет през 1915 година. Той въвежда третото крило в самолетостроенето и е един от създателите на въздушната възглавница. Известен е като един от учителите на Нийл Армстронг.
Едно от последните световнозначими български открития е през 2003 година. Тогава проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b.