Бъди българин - прецакай системата
Продължение на Наръчник на кандидат-емигранта в Англия
Вече си пристигнал на Острова. Изпили сте домашната ракия, която носиш и аko нямаш уредена работа се чудиш: Сега на къде?
Първи сблъсъци с Нейно Величество Бюрокрацията!
Сега отиваш в най-близкия клон на данъчното на Нейно Величество и се регистрираш като едноличен търговец "self employed". Предприемчиви български "счетоводители" услужливо" ще ти предложат да ти "регистрират фирма" срещу 300-400 паунда, ако имаш бол пари дай, но да знаеш, че процедурата е безплатна. В клоновете на данъчното на Нейно Величество имат и формуляри на български, ако нямат са длъжни да ти осигурят поне преводач, ако не лице в лице, поне по телефона. Повечето бюрократични схватки в новата ти държава ще се случат по телефона, така че свиквай. Внимавай с нервите, там хората не са свикнали да се крещи по учрежденията и можеш да бъдеш изгонен с учтива сила.
Защо ти трябва тази фирма ли? Ами защото това единствения законен начин работиш в Англия. Тука вече си идваме на думата и трябва да ти обясним как да счупиш "Параграф 22", който е заложен за да прецеди емигрантите от Румъния и България.
Имаш право да започнеш "бизнес" на острова и да се регистрираш по-късно, но... Като тръгнеш да си търсиш работа всички ще те питат за осигурителния ти номер. Национален осигурителен номер пък можеш да получиш, само след като вече си започнал "бизнеса си", регистрирал си се в данъчното и минеш успешно интервю в Jobcentrе. А така... Ами щеш не щеш, ще трябва да излъжеш Нейно Величество и да декларираш, че вече си започнал бизнеса си. Подаваш си документите в които пишеш задна дата на започване на "бизнес", сфера на бизнес и започва голямото чакане. По закон могат да минат до 8 седмици докато получиш регистрацията. Обикновенно идва до месец, но се въоръжи с търпение, на Острова бюрократите работят бавно. Всичко става с официални писма. Ще ти дадат временен осигурителен номер, по който принципно могат да ти превеждат осигуровките, но не се надявай много, защото англичаните са коне с капаци и не им пука за частните случаи. През това време нищо не ти пречи да си търсиш работа, може и да те вземе някой. След като си дочакал регистрацията на фирмата си, отиваш и си правиш уговорка за интервю за Национален осигурителен номер, съкратено NIN, в Jobcenter. Датата може да ти е след седмица, може и да е след месец, зависи от наплива на емигранти в района който си избрал. След това отиваш и си купуваш едно кочанче с фактури от книжарницата и започваш да фалшифицираш. Ако те е шубе да не ги проверят, напиши имена на твои приятели, живеещи в Англия, разбира се. На интервюто можеш да отидеш с приятел, който да превежда.
Докато чакаш заветния NIN се опитай да си направиш банкова сметка и карта. Необходимо е защото заплатата ще си я получаваш по банков път или във вид на чек. В повечето банки ще те третират, като второ качество човек и ще ти искат доказателство за адрес, например сметка за ток, вода и т.н. Не се предавай обяснявай им, че си гражданин на ЕС и имаш същите права като всеки такъв. Майтап няма в повечето банки няма да знаят че България е в ЕС. Напиши си в паспорта адреса си в БГ на английски и си носи всевъзможни документи: личната карта, банкови карти от България и шофьорска книжка. Хубаво е, да си смениш книжката за английска. Работа се търси предимно по интернет. Можеш да ползваш такъв безплатно в клоновете на Jobcentre, от там можеш и да звъниш без пари. Ако ще бачкаш по обектите ти трябва и изкаран изпит за безопасност по труда, каска и обувки с метално бомбе.
Поведение на обществени места и живот
Научи се да кимаш за "Да" и да въртиш главата за "Не", иначе стават обърквации. Като ти предлагат чай или кафе забрави за жеста с два пръста. Вместо да кажеш че искаш две захарчета, им показаш двоен аналог на среден пръст. Познат изпусна поръчка за ремонт на голяма къща, след като обиди по този начин една любезна лейди.
С пазаруването ще имаш проблеми, защото супермаркетите са малко, а кварталните магазинчета скъпи. В началото ще трябва да влачиш торбите с километри. Потърси къде е квартала с пакистанските и турските магазини. Там можеш да намериш българско сирене, евтини зеленчуци и пилешко, дори лютеница.
Ще ти трябва кола заради разстоянията. Те са евтини, но застраховките са ужасно скъпи. Там се застрахова шофьора, а не колата. Вземи си преведени документи от КАТ и/или българския ти застраховател, че нямаш нарушения. Някой английски застрахователи ги признават.
Пиенето в парковете е забранено, въпреки че всички го правят. Ще трябва да криеш бутилката иначе любезно "боби" ще ти я излее, а ако упорстваш ще отнесеш глоба, дори може да те отведат в полицията. Дори и да няма полиция наоколо има камери.
Биг Брадър е навсякъде.
Ще бъдеш следен от излизането ти от вкъщи. Камери има по спирките, автобусите, кръстовищата, центровете на градовете, магазините, банкоматите и където се сетиш. По улиците обикалят ванове натъпкани с камери и апаратура, които следят дали колите са с платени пътен данък и застраховка и дали в къщата ти има телевизор. Като засекат телевизора ти, пристига едно учтиво писмо да си платиш телевизонния лиценз, след това заплашително писмо, а после идват едни момчета и ти правят акт на място. Колата направо идват и я вдигат. В двора на полицията в Ливърпул има "автосалон" с конфискувани луксозни коли с транспаранти: "Това се случва ако не си платите данъка и застраховката". Каквото ти дойде е най-добре да си платиш иначе ще те заведат в съда. Служители на общината пък ще надникват "случайно" през прозореца ти за да видят колко човека живеят в жилището и от там ще ти определят размера на общинския данък. Като минеш с превишена скорост, никой няма да те спре, ще ти дойде директно глобата. Пушенето е забранено навсякъде.
Българският начин за противодействие
При сблъсък с институции забравете и малкото английски, който знаете. Действа. Един българин, нека го наречем Славчо, организира мощен славянски купон в Лондон. Чалгата явно идва в повече на съседката и тя звъни на полицията. Пиенето свършва внезапно и Славчо се качва на Голфа и отива за още. При излизането от паркинга ожулва леко три коли. Собствениците получават кешово възмездие и всички са доволни. В момента в който Славчо се качва в Голфа пристига обаче полицията. Те учтиво го закопчават и го водят в ареста. Славчо обаче се "плаши" от дрегера и "не разбира" какво се иска от него. Полицаите се обаждат на преводач по телефона, Славчо кима, а след това пак "не разбира". Славчо случва на служебен защитник и след малко цирк в съда се отървава без никакво наказание.
Колега на Славчо пък е посетен на място заради телевизионния лиценз. Съгласява се да му напишат акт и пристига сметка за "Mr Lapai Kura".
Номерата на сънародниците ни ще минават обаче все по-рядко заради политиката на английското правителство да назначава все повече преводачи във всички институции и да учи бобитата на славянски езици.
Информация за живота в Англия можеш да получиш от форума www.bghelp.co.uk.
Публикувано във вестник "Експрес" на 11.10.08
Но като цяло ми уби всякакво желание, което съм нямала да живея в Англия.
Предполагам, че в процинцията е по-спокойно, мама беше там на някаква сватба и изобщо не са и направили впечатление такива неща и все пак, някак си не ме влече. Предпочитам по-спокойни и слънчеви места. :)
Никой не мое ма върне на къра :)
Сериозно:
Иди виж, заслужава си поне това. На мен не ми хареса формулата на живота и климата там. Много е бюрократична държавата и трудно се урежда работа там, трябва фирмата която кандидатства за твоето работно разрешително да докаже, че незнам си колко време не е успяла да намери работник от Великата Британия или ЕС и затова кандидатства. Не им се занимава на хората...
Както и да е... Ще има и трета част, нали?
До100яне надявам се, че иронията се усеща в писанията. Както каза един мой приятел който е там от 10 години, колкото повече седя в Англия толкова по-голям патриот ставам. Не ни трябва да ставаме британци, нямаш представа за какви ограничени хора става въпрос. И са доста по-мръсни от нас, ядат и хвърлят нявсякъде, просто има достатъчно емигранти които до чистят.
Ще има още неща но не от тази поредица.