Бухал

Облечен със сиво ръждив фрак на райета и надянал златни кръгли очила,този философ наистина има внушителен вид,който респектира “простите гадини” и извиква у тях  страхопочитание.Любител на идеалната тишина,бухалът обитава високите места и мъчнодостъпните скали  на централната и местната преса и се укрива там,където намери пукнатини.Като се обляга на някой голям авторитет,той се записва във ведомостта за заплата и непрекъснато се крие и мъдри  зад листата на дебели книги.

 С яката си от дълга употреба човка,бухалът кълве от чужди произведения на български или друг език и настоятелно изкълвава цели коли заедно със запетайките.

….Залезе ли слънцето,бухалът излита безшумно от скривалището си  и каца на някое дърво(“трибуна”) и започва своето “произведение” с дълги цитати.

Тези цитати произнасяни високо,всяват в тъмнината страх и  му създават ореол на голям авторитет.

……Изобличен като плагиат,той се наперва,позира с опровержение,наситено с обилни цитати,пули златните си очила и се мъчи да плаши гаргите.

……Само в любовният период този мъдрец слиза от висините долу да търси женска не ще имаме ясна представа за този тип,ако не споменем,че той е така ловък,че може да хване спяща птичка,без да се събуди тя-такъв майстор е в своята област.

  Ганчо Краев-1963г.-из “Хумористична зоология”-със съкращения