Буридановото магаре
Нося на работа. Носил съм и тухли и пясък и вар. Веднъж, преди много години, даже разтоварих 15 тона цимент за 3 часа. В последните 4 години се преквалифицирах обаче на Ентелектуално магаре щото ходих 5 години да уча за Ентелектуалец. Да, ама сегашния ми господар много ме товари напоследък. А ми дава все по-малко да ям. А Ентелектуалните магарета трябва хубаво да се хранят, нъл тъй? И си викам аз, трябва ми друг господар, дето да ме оценя по-добре. И щото в наше село нема тавкиз господари викам си аз, ша ида до другото, онова голямото село. Речено сторено. Явявам се аз при единия господар и той ми вика хубу, може и да та земем, ама ша помислим малко. Пратих депеша и на един друг господар да си вържа гащите за секи случай. И ми пратиха хабер и двамината да им ида на място. На второто място, дето ходих отпърво в оня ден, са събрали ми ти едни големци, едни Философи и едни очилати такива директори дето си гледат в лаптоповете. И ми викат колко купи сяно искаш? И им рекох аз. Те викат абе харесали сме та, щот много си носил, ама чай баш сейбията да рече щот много искаш. И дойде баш сейбията и той с очила и с една брада кат на кадия. И той вика, ти си магарето, щи давам колкото си рекъл. И напраихме пазарлъка. Ама аз им викам, чай първо да видим другите сайбии ко ша рекат. И фанах транспорта и отидох до другия край на голямото село. Там баш сайбията е жена, демек сайбийка. И тя ми вика ща земем и щи даваме отпърво по-малко сяно, а кат видим колко носиш и по-повечко. Ама ща направим баш магаре. Да дърпаш и другите ни магарета, щот те малко мързеливи. И аз си се прибрах в мойто село ногу зачуден. Кат оня братчед, на Буридан магарето, дето са чудело от коя купя сяно да яде и накрая умряло от глад.
Мислих, мислих... И си викам, абе то ся магаре кат земе да мисли наиш ко става? Дай ша избера отпърво по-малкото, ама с пириспиктива да стане по-голямко. Чи иначе от магарешко мислене файда нема. И им пратих хатър на сейбиите. Да ама оня голям чиляк с брадата взе да са обажда и да вика: Яла при мене, щи дам колкото сяно искаш. И пак са почна едно чудене...
И му викам: Виш ся, хич не ма обърквай, чи ша умра от мислене. Та така...Ша ходим с магарица в голямото село.
Успехи!
Запомни я!
Като патило и препатило магаре, мога да кажа, че веднъж ме каниха на една сватба, с тенденции да стана Еди каква си Представителка. Избрах тях, като ги предпочетох пред швейцарска фирма, която ми даваше с 50 процента по-голяма заплата. Обаче се промени климата в световен мащаб, конюнктурата и отстоянието на Сатурн спрямо земната ос. Минаха пет години в чакане и инфлация, и се изнесох от онзи хубав обор, а след още два месеца чух, че спрели да плащат заплати на колегите (да го наречем отложено плащане).
Та общо взето виж и горе-долу доколко е стабилна тази фирма с обещанията, на какво мислят да те осигуряват (това е донякъде признак за стабилност и сериозно отношение), па тогава им се фащай на приказките за розово бъдеще и за очакваното наводнение от мед и масло, което всеки момент може да ги сполети.