Бродски и моята Черна дупка

Ние с моята Черна дупка се познаваме отдавна. При нея няма такива неща, като „40 преди и 15 след” – тя се появява когато сметне за необходимо. Запълва главата ми с празно пространство и временно съществувам безметежно – без да подреждам думи, без да чета книги и да плача на стари филми, без да мисля за утре или догодина... Обикновенно се задържа около месец, а после нещата тръгват в обичайното си русло на подреждане на думи и постоянни  бури в чаша вода. Всъщност, на нея можеше да се гледа като на период за почивка, ако не беше толкова досадна. Дразни ме факта, че не мога да предусетя появяването и – тя просто идва и си заминава по своя воля, без предупредително главоболие или температура, без да ме е попитала удачно ли е в момента да ми гостува...

Ако се помисли в дълбочина – аз знам всъщност защо се е появила. Когато съм прекалено тъжна, демобилизирана и уморена, пък на всичкото отгоре е есен, съвсем логично се появява Черната дупка. Срещу есента лек няма – тя също идва и си отива закономерно. Тъжна съм, защото е студено и мокро, демобилизирана съм, защото мразя скандали без смисъл и съм уморена от празни приказки, които водят само до по- упорито неразбиране. Но понеже, както споменах, с Черната ми дупка се познаваме отдавна, и знам, че е упорита почти колкото мене, я приемам – няма какво да се направи.Наскоро един приятел, който не знае за моментното ми състояние, ми изпрати един странен текст, който дори и Черната ми дупка не можа да преодолее. Всъщност, не разбрах как точно реагира тя - дали се затвори, или се разшири още повече, та затова реших да споделя. Ето какво се казва в този текст (текстът представлява реч на Йосиф Бродски, преводът е на приятеля ми Иво) : „Истинската любов към мъдростта не настоява за взаимност и не се превръща в брак ..., а в безразличие към себе си, с отсянка на срам, понякога – в елегия.”  Всъщност, мъдростта предопределя липсата на егоизъм. Иначе от обобщение се превръща в лична мелодрама. И наистина почти винаги го докарва до елегия. Не знам защо – сигурно поради липсата на взаимност...

„Философията трябва да се изучава, ... когато се догатвате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани помежду си, дори по-тясно, отколкото причината и следствието, отколкото самите вие с вашите роднини. Че общото у столовете и съзвездията е тяхната безчувственост, безчовечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта!” Не бях стигала до тоя извод, а той всъщност е много верен. Сигурно, защото според Бродски не съм достигнала до необходимата възраст, или пък защото не съм философ. Безчувствеността също поражда общност – макар и лишена от чувство... Което не е лошо – просто е различно. А кое е по-... вече може да се спори. Кръвната връзка лично за мен не е достатъчно условие за общност, нито пък съвкуплението. Съществуването на чувства обаче е условие за взаимовръзка – дори омразата е вид взаимност. Само още не знам дали е сравнима...

И последно :”Философията следва да се изучава най-рано след петдесетте. Да се гради модел на обществото – дори по-сетне. Най-напред се научи да готвиш супа, поне да пържиш, ако не да ловиш  риба,  да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони  намирисват на бащин каиш или на превод от немски. Отначало трябва да се научиш да губиш, нежели да придобиваш,да ненавиждаш себе си повече от тирана, с години да отделяш за стаята си половината от оскъдната надница – преди да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което винаги настъпва със закъснение минимум от четвърт век.”  Т.е. Черната дупка трябва да се използва по предназначение. И всички онези, които имат претенциите да градят модел на общество, и тези, които поставят на обсъждане философски въпроси, трябва да се замислят дали всъщност са се научили да губят, да печелят, да делят спечеленото, да ненавиждат себе си повече от тирана... Пък после пак може да поговорим за генерален позитивизъм и „доброто в човека”... А ако доживея до прословутите „над 50”, ще си сменя столовете в гостната с дишащи, ще се науча да си ловя сама рибата и ще чакам в Черната ми дупка да се възцари справедливостта...