Бродещият с колове

Брей това заглавие направо задължава. Какво ли бих могъл да напиша под него. Ами защо не помислих преди да го напиша и от една незадължителна ситуация се озовах в задължителна. Сега като се замисля, можех да напиша примерно „Пеперудени криле” – толкова е общо, че направо ти развързва ръцете, така че да не можеш да си ги събереш... или пък „Корабът тръгва” „Сърце в кутийка” „Брошка на гърдите ти” „Под сянката на Ясена” – все прекрасни заглавия които ми дават огромна свобода, като руската армия (егати сравнението).

Аз обаче не, нали съм малко така, ама на опаки- „Бродещият с колове”- та дааа! Я да видя първо какъв му е случаят на тоя индивид. Първо- защо броди, дом няма ли си, по семейни причини ли (лоша жена или друго лошо домочадие)! Да не би пък да страда от хемороиди или безсъние и да не може да седне или заспи! Кои бродят – духовете, битниците, призракът на комунизма, бродягите и всички останали които са си свършили парите на морето. Значи броденето не изначално лошо и паранормално деяние... но тука идва второто. Защо с колове!? Какво е неговото занимание!? Може би е непременно свързано със непрогледен мрак, защото ако денем го видят непременно ще го приберат. А може би пък човекът просто отива да си завърже доматите на колците, а го прави нощем защото денем не е имал време а и жена му му е извадила душата,че доматите са се разпълзели като тикви навсякъде. Да ама тогава няма стори а ежедневие.

Може би е ловец на вампири, ама те са вече защитен вид и следователно въпросният тип е бракониер. Може и да му е писнало да го ограбват, и да е решил да вземе крути мерки срещу престъпността, изравяйки преграден ров с наострени колове в него.

На мен по ми се чини обаче че не му е читава работата. Но да видим...

В една безлунна нощ излязла като от дъното на чаша с кафе на препил с пелин богослов, само по- сгъстената тъмнина на върха на билото ни показваше че там може би има някой или нещо. Ако това че в такава нощ някой или нещо е на върха на онова било (за което се говорят странни приказки) не ни спре нека разгледаме по подробно въпросният връх.

Само две очи светят в мрака, може би е някакъв хищник, който дебне среднощната си закуска, но тогава той се изправя и силуетът му се откроява ... държи в ръцете си ........ майчице... това е Бродещият С Коловееее..................................................

Категории

Невчесани мисли

Коментари

kekla преди 18 years 9 months

Божкей, ама ти верно хамаво чудо си! Тц, тц, тц.. мазоли ще ми хване езика от цъкане.. това за коловете с доматите ми хареса, може би защото се сетих как аз за сефте преди 2 месеца връзвах домати.. уж съм селско дете.
Иначе този с коловете.. на мене ми заигра въображението и си помислих първо, че е един герой от мой разказ - "Скитниккът", помислих го и за някой набожен човек... а вампирите верно ли са защитени?! Ами върколаците?
Ама ме разсмя, такова апатично напоследък същество да го разсмееш не е шега работа :)
Остави, ама наистина интересни заглавия изтипоса, аз тези заглавия накрая ги слагам чак, а някой на обратно :)
Но да се върнем на бродещия с колове... Все пак защо викаш майчицата си? Ами ако тоя не е страшен, я излез изпод леглото и виж дали не е някой подранил коледар, който не броди само с кол, ами и с гевреци :)

se_chko преди 18 years 9 months

Коледар, който броди с кол, хъмм, добре сме си ние с бронегащите:)) То туй писание мойто старо та чак древно и от 2 години все се каня да го довърша. Приеми го като отворено стори (сиреч за довършване чи аз саму съм го почнал). Чак и на мен ми стана интересно ко ли съ случва с чиляка после!? И чак ми става жал за чиляка, да мъкне тежките колове насам на там, само и единствено в интерес на действието и да няма кой да го свърши (упс...сторито му де:). Та ей за туй съм гу изтипосал, да свършат мъките и теглата му. Тъ!?

queen_blunder преди 18 years 8 months

Моята шантава версия по темата... :)

* * *

За Бродещия с колове съм чувала разни истории. Казват, че всяка жена, която го срещне, не може никога да го забрави, защото той по един приказно обаятелен начин пленява душата й и обсебва мислите й. Разправят още, че бил самотен, но много интересен, тайнствен и привлекателен мъж, който живее само във виртуалното пространство. Той постоянно носи със себе си дълги остри колове, на които са закачени знамена с неговия лик. Нали знаете още от стари времена какво означава за забиеш знамето си някъде? Значи, че тази територия е вече твое притежание.

Та този мъж, който броди из мрежата, търси непрекъснато нови територии за завладяване, които всъщност са всякакви жени – на различна възраст, семейни или свободни, хубави или не толкова. Без значение. Той лесно ги намира и се свързва с тях, защото вечно снове из форуми и чатове и там ги среща.

Щом се запознае с някоя жена, той започва да я омайва и да й казва онова, което тя копнее да чуе, обгражда я с много нежност и внимание. В неговата компания тя получава всичко, но по един необикновен начин, така както го е виждала в мечтите си: мило, красиво, вълнуващо. Това я прави безкрайно щастлива и в даден момент страстно се влюбва в него. Тя припознава в Бродещия с колове Принца на своя живот и готова да му се отдаде, си пожелава той да я притежава цялата, но вече съвсем реално. Споделя му своите копнежи и му се обяснява в любов.

И в този миг, когато вече е постигнал целта си, той забива знамето си и най-неочаквано изчезва завинаги, търсейки поредната нова територия. Стресната, тя разбира, че е изоставена и че той никога повече няма да се върне при нея, но неговото развяващо се знаме, прикрепено на дългия кол, така дълбоко е забито в душата й, че тя вече не може да го изтръгне от там. По този начин тя се обрича да бъде негова вечна собственост, а той се превръща в нейната несбъдната мечта.

* * *

Поуката от историята е:

Мили жени, внимавайте, когато сърфирате в мрежата, защото може да попаднете на Бродещия с колове, който всъщност е само един виртуален и напълно измамен образ!