Бойко Борисов и похитителите на изчезналия вот

След Симеончо вторият ми любим политик е Бойко Борисов. Още повече, че той също върви по стъпките на любимеца ми, и има всички шансове да го изпревари.

Любимец на бабите и дядовците заради смелостта да каже истината (дали е нужна такава смелост и каква истина казва е отделен въпрос), както и на жените между 15 и 55 години заради тихата сила, излъчвана от него. Човекът има силна гражданска позиция по всеки въпрос, т.е. малко са темите, по които е пропунал да се изкаже. По куче камък да хвърлиш, ще удариш Б.Б. Явно е усвоил най-важният принцип на известността -- да бъдеш пред хората. Важното е да те запомнят. Отдавна е практика щом дойдат избори да гласуваме за най-известния, а не за най-можещия.

Не знам за вас, но на мен ми се струва, че има невероятна прилика между Бойко и Болен... пардон, Волен Сидеров. Докато Вторият обвинява за всичко турците, Бойко обвинява за всичко премиера. Както Волен, така и Бойко не предлагат решения, просто са опозиция. Трябва да има и такива хора, все пак. Замислете се обаче кога Борисов е предложил някакво реално решение на проблем. Всичките му решения са полу-шеги, полу-заплахи. Например, да стовари боклука пред Министерския съвет.

Тук е моментът да отбележим, че с боклука наистина се ос... изцапа. Откъде накъде това ще е проблем на правителството? Нали се борим за по-голяма автономия на общините. Щом искаш автономия -- опрвяй се. Иначе нека върнем централизираното управление, та правителството да ни бере грижата. Изявлението му, че щял да си сложи една бала в двора в Банкя напомня на желанието на конструктора на Боинг 747. Понеже двигателите му създавали проблеми, той поискал от Ролс-Ройс да му дадат един, та да си го сложи на верандата и да го млати с каквото му попадне като го насвие.

Работата е, че явно народът ни е склонен да подкрепя такива хора. Щом някой заеме позицията "не знам как е, ама и така не е", веднага се окъпва в народната любов. След това бива избиран на следващите избори, за да докаже, че наистина си няма никаква представа как трябва да бъде.

Явно наша национална черта е да бъдем много силни в опозиция, и пълни дупки като управляващи. Помислете само за факта, че не сме загубили битка, а сме се издънвали на масата за преговори. Това на каква мисъл ви навежда? Щом опре до това да разкатаем нечия майка сме номер едно, дойде ли обаче до създаване -- нищо. Просто всеки път щом някой предложи нещо да бъде създадено, опозоционното се надига в душите на останалите и те се събират да му разкатаят майката.

Това ще е основният ни проблем и занапред. Винаги симпатизираме на такива като Б.Б. и Волен, а не на хора, които са доказали способностите си. Симпатизираме на опозицията, просто защото ни казва това, което искаме да чуем. Проблемът е, че когато един човек или партия са с опозиционна нагласа те не могат да управляват.