Блогът на смъртта: "Силата на Информацията", Глава 5

Грег се беше заровил в снимки, беше разхвърлял всичките си хартиени навсякъде където е възможно, а по видеостената в ателието си беше пуснал да се сменят тези от дигиталния си архив. От 4 раздрънчани 200 ватови тонколони стържеха разстроените китари и гърмяха барабаните на Смешинг Пъмпкинс. 40 годишният собственик и единствен работник на агенция за информация Вирус провеждаше прословутата си шокова терапия срещу депресия. Май беше придобил резистентност към тая Ракия, защото отвори втора бутила за вечерта, а онова очаквано чувство още го нямаше. Ракията беше хит на Пазара. Разбира се, на на този пазар в който бутилките алкохол стояха по рафтовете заедно с продуктите на Севън дейс, АНИСПИН и Майкрософт. Ставаше дума за Пазара държан от Племето. Племето беше сбирщина от еколози, вегетарианци, анархисти, кракери, хакери, борци за антимонополизъм и ненанаказуемост за притежание на акцизни стоки (в миналото наричани антиглобалисти), радетели за свободния софтуер и всякакви други неформални елементи. Грег имаше пари, можеше и повече да направи, но не му трябваха. На него му трябваше само известно количество от Ракията и чат-пат малко домашно отгледана тревица. Но тази от Майкрософт отказваше да употребява, не че винаги беше скапана, просто принципи. Преди години, докато все още се водеше млад репортер, случайно научи рецептата на Ракията от един дядо в Родопите, после я обогати с билки научени в Странджа и български леко халициогенни гъби употребявани от зараждащото се Племе. После пусна рецептата под Creative Commons лиценз в мрежата. Разбира се рецептата не беше това, което е сега, тя търпеше постоянна еволюция. Много правителствата се опитваха да я забранят, но не намира в Ракията забранени от закона вещества. Сега покрай основното си занимание, дегустираше всяка партида произвеждана от Племето. Ментета на Ракията бяха плъзнали по целия свят, а Племето беше под постоянен прицел както на властта, така и на всички мега компании, на първо място тази на Борис. Но Ракията на Племето винаги беше на върха по продажби. Не само заради качеството си, а заради това, че се беше превърнали в мит и не се продаваше никъде официално, след като стотици гаражни магазина в Източна Европа изгоряха мистеризно. Агенция Вирус също не съществуваше официално, но беше ползвана от много корпорации, правителства, партии и от самото Племе. Заявките за информация пристигаха на менящ и-мейл, който малцина знаеха и след превод на въпросната сума отговорите пристигаха от несъществуващ адрес. Грег беше приет във всички среди използвайки прикритието си на кореспондент на държавна информационна агенция. Малцина знаеха, че Агенция Вирус всъщност е самия той. А Вирус-ът можеше да бъде видян навсякъде и по всяко време в кожата на завеян, размъкнат, леко брадясал и леко подпийнал журналист. Депресията, която лекуваше можеше да се нарече и параноя. Тя се появи от не чак толкова случайна информация за някакъв блог наречен Смърт. Информаторът работеше в тайните служби и Грег го уреждаше с Ракия. Докато си наливаше в устата втората бутилка и псуваше главния казанджия на племето, музиката спря. Грег се обърна и видя една сянка, секунда преди да се издрайфа отгоре и от удар в стомаха.