Блогът на смъртта: "Раздвоението", Глава 10
Денят започваше добре. Тери се погледна в огледалото и прокара ръка по небръснатата си буза. Усети боцкането и се поколеба, дали да се обръсне. От една страна бе по-привлекателен за мацките, когато бе небръснат, но от друга като адвокат той не можеше да си позволи да ходи небръснат. Виж, по шорти и джапанки да ходи никой няма да забележи, но небръснат.
- Майната му! Днес не съм на работа - каза Тери и отиде да си направи кафе.
Тъкмо правеше своята уникална микстура, която се състоеше от десет лъжички мляно кафе в 200 милилитра вряща вода, когато телефонна звънна. Звънна още веднъж, като звукът се разнесе из помещението някак застрашително. Тери изсумтя и се огледа. Никъде не се виждаше телефона. Погледна за всеки случай дали не е на рафтчето над него, но не бе там. След това кратко упражнение той внимателно прецеди кафето и започна с благоговение да го налива в чашата, която му бе подарък от колегите в университета по случай завършването. Те бяха останали да повтарят, та в знак на признателност, че им бе подсказвал...
Телефона изтрещя. Тери с нежелание тръгна да го търси. По пътя се сети, че не си е взел цигарите и се върна. В този момент звънът на телефона заглъхна и вместо него се чу яростно тропане на вратата.
- Влизай! - извика Тери и се запъти към безценното кафе. - Влизай бе! Какво тропаш! - озъби се той на разлюлялата се врата.
Този който блъскаше явно не си бе преценил силата, а и вратата не бе кой знае колко солидна, но той се стовари заедно с нея на пода. Кълбо прах се вдигна във въздуха и започна да рисува романтични фигурки. Гледайки ги, Тери се сети, че още не си е взел прахосмукачката от онзи сервиз. А бе преди десет години...
Стратовариус се изправи и започна да се тупа. Виждайки, че това само усилва кашлицата му, той спря и подсвирна. В стаята влязоха Лейди Фрост, Лирикът, Ейс Коук и Аниспин. Аниспин кимна учтиво и се запъти с бясна скорост нанякъде, подвиквайки яростно "Хаймана, що не вдигаш телефона!" и тресна след себе си вратата на тоалетната.
Лирикът тупна звучно на пода, тъй като Аниспин, която го крепеше вече не бе част от сянката му. От удара той се събуди и промърмори нещо на финландски, учуди се на неочакваните от него лингвистични познания, потърси корени в предишен живот, след което успокоен от решаването на логическата задачка заспа отново и озвучи стаята с ритмично похъркване.
Лейди Фрост с блеснали очи извади бутилката картофена ракия от джоба му, развинти капачката с отривисто движение, за което Батето би и завидял, отпи една солидна глътка и погледна Тери свирепо.
- Защо не вдигаш? Звъним ти, стоим пред прага, на културни се правим, а ти не вдигаш! И къде ти е проклетия звънец?
Тери невъзмутимо продължи своята кафена церемония, оглеждайки със зле прикрит интерес своите гости.
- Какво се случи? Къде е Ентусиаста?
- Как къде? Мислих, че ти знаеш! Бе взет за заложник!
- Заложник? Къде? Защо?
- Дълга история - провлачи Страто. - Бяхме се напили, подпалихме...
- И кой го взе за заложник? - прекъсна го Тери. - Не ми казвайте, че е...
Забързан той изкочи от къщи и хукна по стълбите надолу. Страто и компанията го следваха или поне така можеше да се съди по адския шум, който се носеше след него. Прекоси улицата и...
*****
Беше ли спал? Нямаше такива спомени. Бе тръгнал да търси Ентусиаста, когато...Времето след това му се губеше. Само чувстваше, че лежи в легло, навън пеят птички, а краката му бяха отвити.
Той се изправи и отвори очи. Бе в легло, което бе обляно от слънчева светлина.
Мъж в бяла престилка се приближи и извика и другите хора, с които говореше в този момент. Поздрави Тери и каза:
- Вие се събудихте! Това е чудесно! Вече два месеца лежите в това легло. Намериха ви паднал на улицата, точно до дома ви. Вашите приятели ви доведоха. Казаха, че сте изкочили от вас като обезумял и докато сте пресичали една кола се е врязала във вас.
*****
Тичешком той пресече улицата и дори не забеляза как една кола мина на сантиметри от него натискайки силно клаксона. Едва не се блъсна в един мъж, който стоеше с фотоапарат и снимаше сградите наоколо. Продължи своя бяг и стигна до Аниспин Корпорейшън. Огледа се - Стратовариус и компанията бяха хванали такси и тъкмо слизаха на тротоара. Страто му правеше някакви знаци и се завтече към него.
След секунди бяха при него и го наобиколиха. Лицата им излъчваха притеснение и съдържаха хиляди въпросителни.
нещо ми се позагуби нишката у края! ще трябва да го разнищя аз това! ма нещо се закучи май работата...
So much to live for... So much to die for...
Приеми, че станаха двама :) Единия си продължава живота, а другия е клониран и живее другаде, но са един и същ човек. И двамата не подозират какво се е случило. И двамата вярват, че те са Тери и продължават борбата. Само един е истинския, другия е клонинг
Teri
и аз така си помислих!Е, сега вече става наистина интересно!
So much to live for... So much to die for...
да попитам кой сега е наред?
So much to live for... So much to die for...
Действието си продължава. Забравете за другия Тери. Оставете го на мен :) преплетох част от идеите си, които бяха заложени в романа, който бях писал преди години, но бе унищожен. Тук ще се завихри голям проблем - сблъсък между две еднакви личности, и двете чувстващи се за реални, едната от която обаче ще осъзнае, че е само едно копие и не живее истински живот. Ще последва емоционален крах за клонинга, но въпреки това ще успее да помогне за общата кауза.
Teri
си я бива!
Ако не е твърде лично, защо си унищожил труда си?!
So much to live for... So much to die for...
Сега наред е Shtepselinka като участник, който досега не е писал нищо. След това Пръстът на съдбата - жребия сиреч - ще посочи следващия автор от всички :)
Всеки нов участник има право да пише веднага след участник избран чрез жребий :)
Teri
Не бях аз. Писах го на Правец 16 с един 20 MB диск, и две флопита. Та един вирус го забърса. Но не съжалявам, сега ще стане по-добре :)
Teri
Гадно е така несправедливо да се затрие труда ти. Но всъщност ако не го беше затрил тоя вирус, сега нямаше да ти се "налага" д включваш тези идеи и нямаше да "стане по-добре"!
So much to live for... So much to die for...
Ами аз всъщност не бях запозната особено с правилата (до този момент)!
So much to live for... So much to die for...
Идеята ми тогава бе стигнала до задънена улица и "романът" стоеше известно време непипнат.
Клонинг не е правилна дума. Правилната дума е копие на душата на човек от един определен момент от неговия живот, което "продължава" живота в друг свят, само че виртуален. Компютърен. Симулиран.
Но това копие вярва, че той е човекът и че има изход за него, за да бъде със своите близки хора. Докато не разбира след няколко години опити да се измъкне, че е само компютърна програма и че никога няма да живее живота, който си спомня. Защото той дори няма право на живот, той е само едно копие, което досега е вярвало, че е човек и че има минало.
Каквото и да става, копието никога няма да може да се върне при любимата и да я гушне. Освен ако любимата му не се копира заради него и не започне втори живот.
Teri
Много интересна идея ... страшна глава ... В същия дух. Ако вдъхновението ти идва о тупсехите ти позелавам още по големи успехи :)))
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
"Матрицата" и "Междузвездни Войни" са най - любимите ми филми. Обичам Научна Фантастика - ще стане много яко. Блгодарско на Teri ( млад талантлив журналист - главен редактор / администратор ) :)
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Очаквайки новия автор в "Блогът на смъртта" и бидейки ревностен почитател на чаровните усмивки и бляскавите очи (Фиг. 1)
Бихискал да запитвам новата авторка, както и всеки намесен в скандалнатаситуация (Фиг. 2, предмишница на дясна ръка), в която очевадно се вижда насилие срещу дебютиращатакреативна личност, която несъмнено показа инстинктивен усет къмприродната същност на непринудената еротична състоятелност исъстоятелната еротична непринуденост на груповите изпълнения поеднолични и двулични, както и по хетеро и т.н. мотиви [Ref.] .
Също така вглеждайки се по надълбоко в снимките от съботната (10.09) среща на блогерите, виждаме, че манипулацията работи с пълна сила. Следващата снимка от галерията (Фиг. 3) показва, че приносителката на чаровната усмивка, бляскавия поглед и жестоката синка на предмишницата на дясната си ръка, е изгубила някъде синката си?!
Ние, от Лабораторията по Природни Богатства на Република България, бихме искали да зададем следните въпроси:
1. Кой е виновникът и каква е причината за възникването на такива огромни синки по ръцете на чаровните къдрокоси потенциални автори в "Блогът на смъртта"
2. Как се премахват толкова бързо такива огромни синки?
3. Наистина ли ще имаме честта, любимата ни на всички (включително и на г-н Контакт) г-жа(г-ца) Щепселничка да се включи в романа на милениума?
Звучи изключително интересно! Стискам палци да ти стигнат силите и да успееш да развиеш докрай историята си! С такова огромно удоволствие ще я прочета!
So much to live for... So much to die for...
Няма да ми повярваш, ако ти кажа, че съм паднала нали? Никой не ми вярва, изглежда много неправдоподобно.
А изчезването на синките...странен феномен. Може би комбинацията на дядова усуканица с абсолют касис е причината, а може би просто...съм привикнала да си я прикривам след толкова много снимки тази вечер:о)
Много благодаря! :) Ще се опитам :) Само да си впрегна правилния словоред, че журналистиката малко ме е шлифовала :)
Teri
Ама не го огласявай толкова явно лека против синки, защото туковиж някой се възползвал (примерно при разпити на задържани в следствието :)). Но е хубаво. Ще пробвам веднага, щом се добера до каквато и да било ракия... Ама май няма да си правя синки ;)
А Шерлок ти не мож го излъга. Няма начин така да паднеш, че там точно да се образува синка :P Аз имам две теории:
1. Някой те е хванал грубо за ръката и ти е казал "Аре с мене уа!" и това му е била последната грешка в живота
2. Да ти е било толкова студено, че да си си я направила сама, докато си джиндзирикала с кръстени ръце
3-тата нема да я казвам, че не ми приличащ на таквоз момиче :)))
Леле, малко съм пообъркал нещата, но за щастие, не е непоправимо.. Заблудил съм се от главата на Страто, че Борис отсъства, но сега като пак ти прочетох главата, виждам, че точно в тази глава не липсва Творецът, а Лирикът... Предложението ми е следното... Да сменим тук просто имената (Правячът с Лирикът, което няма да повлияе много..) Вариант 2, тъй като аз съм виновен в случая, е да сменя Борис с някой друг в моята глава, но не ми се иска, защото точно Борис исках да опиша... А и него го няма и в главата на Страто.. .Кажете какво да направим... Извинявам се за грешката си!
да променим името в часта на Страто! Мисля, че това ще е по-безболезнения вариант!
So much to live for... So much to die for...
В главата на Страто не става защото тя няма толкова общо... Аз съм писал, че всички (Ейс, Лирика, Страто и Скрежанка) освен Борис се запътват към Тери, за да измислят начин, как да се измъкнат, а само Борис се отделя, защото трябва да свърши нещо... В този ред на мисли, или Тери трябва да смени Правячът с Лирикът, или аз да сменя Борис с някой друг.. Дайте да решим, преди да са написани нови глави и някой да се е объркал също..