Блогът на смъртта: "Какво има в Ръцете на Закона?", Глава 11

      * Какво по дяволите става? Защо всички са се изпокрили? И какво мамка му, търси Аниспин, та се среща с тези отрепки! Сигурно имат някаква информация.
    * Шефее, ами що не вземем да опандизим Лиричето, а? Нали има стихотворение на плочка там при взрива?
    * Защото първо плочката е златна, а Веселин няма общо с нищо благородно и второ, защото никога не би си позволил да навреди на Ани, а тя е била в непосредствена близост...а защо, мътните ме взели, ти давам...Някой изобщо пита ли те какво мислиш, я изчезвай оттука! Изпарявай се! Глух ли си?

    Главният секретар на министерството на вътрешните работи продължаваше да крачи и да разсъждава на глас още дълго време след като поредният му служител напусна кабинета. ГеоргеАта се стараеше да се държи нормално последните няколко дни, но някак не му се отдаваше. Колегите му за първи път го видяха с омачкано сако, брадясал и толкова нервен. Този път той наистина беше безсилен и подчинените му, въпреки, че го уважаваха, дълбоко в себе си изпитваха особено злорадство над неговите безуспешни усилия да разнищи историите около взрива в АНИСПИН Корпорейшън, както и активирането на блога на смъртта, каквото и да значи това.

    Наистина ГеоргеАта беше попаднал в задънена улица, а това никога не му се беше случвало. Престъпления винаги е имало и винаги щеше да има, но всички знаеха кой на кого държи юздите. Всеки си плащаше за гяволука и гледаше да не пречи на другия да си пие ракийцата и да си смуче тревицата, била тя Майкрософтска, Племенна или Творческа. Контролът над организираната престъпност беше лесен, защото тя сама се контролираше. Имаше си определени граници – „пазари” и сама се редактираше, когато някой реши да се цепи... Всеки работеше и живуркаше сам за себе си и ако навредеше на нечии бизнес, то сам си пазеше гърба после.
    Идиотският коментар на поредното ченге в стаята накара главния секретар отново да се замисли кой е този, който ще иска да натопи Лирика в толкова сериозна каша. Със сигурност извършителят не беше Веско, на първо място поради факта, че трябваше да наруши неписаната си договорка с Ани за производството и обработката на тютюн, което никак, ама никак не го устройваше. На второ място, заради това, че още му пареше под лъжичката заради бурната им и краткотрайна връзка преди няколко години, която приключи благодарение на неговата дива пироманска страст. ГеоргеАта се усмихна при спомена за заглавието на първа страница на вестник „Антиглобализъм”:

    „Най-голямото огнено шоу на света по повод един месец любовна връзка между директорката на АНИСПИН Корпорейшън и основен инициатор и спонсор на проекта „Триумфът на миналото”, самата Аниспин и небезизвестния бомбаджия Веселин със своите 5 доживотни висящи присъди! Страхотен подарък Ани, честито и от редакцията!”

    Главният секретар започна да се смее на глас като си представи как са погледнали на това шефовете на Ани от "Фантом"  и колко презираше тя в момента „небезизвестния бомбаджия”, който я подреди по такъв начин, че за малко да я пратят на Сатурн да надзирава мехурчетата. ГеоргеАта не беше лош човек и не злорадстваше, той се радваше повече поради факта, че самият той беше скалъпил заглавийцето и го продиктува на онова леке от „Вирус” - Грег. Етусиастът му беше задължен сигурно за цял живот, имайки се в предвид с какво огромно количество от ракията на Племето го снабдяваше ГеоргеАта, да не говорим, че както самият журанлист твърдеше, май е започнал да развива резистентност към нея. Даам, като се замисли човек, ами, че то и заглавието на вестника го измисли ГеоргеАта – "Антиглобализъм”...Ах, толкова хубаво звучеше това! Слава Богу само едно миниатюрно малцинство знаеше значението на тази дума, а на тях никой от другите не им вярваше.

    Хъ..да се върнем на Грег. Тъй като вестникът му беше тип жълти страници, се четеше най-много и естествено съдържаше най-много верни неща. Грег имаше всякакви информатори, които гледаше да пази в тайна едни от други, за да не го изместят най-вероятно, така че и ГеоргеАта понякога разчиташе на него. Ето защо и му пусна стръвта за блога на смъртта, да види какво ще намери. Очевидно обаче Ентусиастът се беше раздрънкал не пред когото трябва, защото някой сметна за разумно да го отстрани временно или за по-продължително от картинката. Сега поне главният секретар знаеше, че си има работа с много сериозен .... и той не знаеше как да го нарече. Работата започна да му намирисва, когато агентите му започнаха да го заливат с новини как всичките наемни убийци се събират и колко трезвени изглеждат. Когато гръмна сградата на АНИСПИН нещата се влошиха, защото Пентагонът започна да му диша във врата и отгоре на всичко прати онова дрогирано полубожество Стратовариус да оправя нещата. Тук на главния секретар му хрумна една идея.

    * Ей, пиле, как ти беше името? А така! Откри ли нещо за Аурин или още не?

    * Ама, сър, аз веднага Ви пратих справката!

    ГеоргеАта се сети, че имаше нещо такова, но все пак...

    * Я прати пак!

    Даааа,  както се очакваше. И този гангстер се беше покрил в дън земя. Нищо чудно, че Пентагонците също го издирваха – беше им зарязал поръчка в Щатите – някъф си Филип Морис след около 10 години застой започнал пак бизнеса с нормални цигари и яко им точеше мангизите. Оттук нищо не можеше да се изсмуче. Откъде да изнамери някаква по-подробна информация? От тия идиоти наемните убийци нищо не можеше да се очаква – само нанясаха щети наляво и надясно. ГеоргеАта прегледа последните сведения на агентите си : взривявяне на цех за складиране на трева на Майкрософт, в Червеният дракон, при Грег, в Червеният дракон, при адвоката, (хмм бързо се движеха, но липсваше някаква смислена последователност в действията им),  влизане с взлом (хм нищо работа, за оня грамадан Страто), последно забелязани да шарят насам натам с такси, много уплашени – главният секретар се ядоса – не можеше да разчита на никой! Той се върна назад в сведенията: публични домове, взривяване на публичен дом  - въздъхна дълбоко, погледна замечтано през прозореца и промълви полугласно:

    * "Аз искам да съм такава каквато бях тогава, когато исках да бъда такава каквато съм сега!” – помълча за момент и сякаш нечии чужд глас излезе от устата му:

    * Ивелина...

    След още няколко минути съзерцание главният секретар се изправи, свали си сакото и кликна върху надписа Секретарка.

    * Да, сър!
    * Свържи ме с фирма Ред Лайт Плежър! А и пиле, намери ми самобръсначка!