Блогът на смъртта: "Деца на злото", Глава 26

Аниспин обикаляше нервно из стаята. Това, което им разказа Вестителят я разтърси, изкара я от релси. Още не можеше да проумее как е възможно Смъртта и Дявола да се съюзят.- Това ще наруши равновесието. - шепнеше си невярващо - Това е недопустимо... Невъзможно...- Ани? - гласът на Лирика прокънтя в огромната стая.- Какво? - жената се сепна. Съвсем беше забравила, че двамата мъже са още в стаята. Веселин стоеше на няколко крачки от нея и я гледаше с очакващ поглед.- Какво ще правим, Ани? Не можем да стоим със скръстени ръце и да чакаме да ни видят сметката.Ани не му отговори и отново се вглаби в мислите си.Борис седеше в едно протрито кресло до врата, блед като мъртвец. Беше потресен от чутото. Не беше в състояние да проумее факта, че Аурин е брат на Лейди Фрост и че двамата са деца на Бога на злото - Лен Ин. Беше съкрушен и от факта, че любимата му Щепси е станала неволна жертва на древно зло. Ужасяваше се при мисълта, че може би е изгубил безвъзвратно единствената жена, която някога е обичал. На всичкото отгоре бяха с вързани ръце.Ани се закова на място и извика от радост. Внезапно й хрумна какво могат да направят. Беше твърде рисковано, но беше по-добре от нищо.- Борис! Направи всичко възможно да намериш Ейс и Фрости и да ги накараш да дойдат тук. - после въодушевено се обърна към Лирика - А ти миличък идваш с мен!***- Не се коси, Борис! Каквото било, било! Не можем да променим миналото... По важното е, че можем да се измъкнем от всичко това невредими.Лейди Фрост чу тежката въздишка на Твореца.-Добре, Фрости! Какво искаш да направя?-Нямаш цена, Борис! Просто излъжи нещо Ани и Лирика. И гледай да стоят настрана от това, което става.-Просто, но само на думи! Знаеш колко са упорити и двамата.-Не се съмнявам в способностите ти. Знам, че ще се справиш.-Добре! Ще направя каквото мога. А вие се пазете.-Непременно.Скрежанка затвори телефона и се обърна към озадачения Ейс.-И сега какво ще правим?-Достатъчно странях от проблема! Отдавна се бях отказала от произхода си и от привилегиите, които ми даваше... Но може би е време да се намеся... Хайде, Ейс, вземай ключовете от колата и да тръгваме. Имаме съвсем малко време.-Къде ще ходим?-В Ада!***Старият лалугер гаврътна на един дъх твърде съмнителния алкохол останал в чашата му и изсумтя недоволно.-Не разбирам защо не щеш да озаптиш щурата си сестра? Толкова поразии направи! - още му беше чоглаво, че Фрости уби Грег.Аурин се озъби насреща му:-Млъквай, Морли! Не е необходимо да разбираш. Отношенията ми със сестра ми въобще не те засягат. И само да си я закачил...Вече му беше дошло до гуша от тоя престарял дъртак и с готовност би му пръснал мозъка. Но Морли все още му беше необходим. Дошъл беше момента да се намеси. Надяваше се, че и Фрости ще тръгне с тях. Тази война беше и тяхна. Но на чия страна трябваше да застанат?-Време е! Да тръгваме!Беше наясно на чия страна ще застане той самия. Но въобще не беше сигурен какво ще преприеме сестра му. Сърцето му се сви от страх. Страх да не се превърнат във врагове.Лалугера го последва мълчаливо.***Намираха се на висок каменист бряг, вдаден навътре в морето. Пред тях, досами ръба на пропаста, имаше безформена купчина руини. Фрости, Ейс и ИванАнгел стояха насред развалините.-Какво е това място? - попита нервно Ейс.-Някога е било светилище на отдавна забравен бог.-Фрости се приближи до висок до кръста продълговат каменен блок, прорязан отгоре с четири улея и целия изписан с надписи на непознат за Ейс език.- А това е било олтара.Жената прокара изящтните си пръсти по един от надписите.-"Свързани чрез кръвта!"-разчете го с лекота.Ейс оглеждаше мълчаливо мястото. Не му вдъхваше особена сигурност. А и присъствието на тоя ИванАнгел още повече го тревожеше. Ванката за сметка на това беше сравнително спокоен. Беше приседнал на един камък и запяше към хоризонта. Отпуснал прекрасните си черни криле, чакаше търпеливо да пристигнат и останалите.Фрости се приближи до Коук:-Сигурен ли си, че искаш да дойдеш? Все още можеш да се откажеш!-Трудно ще ме разкараш от тук, Скрежанке! Ако това е начина да се измъкнем от цялата тази каша, готов съм да поема риска. Така или инъче ще се мре.-Добре! Но искам да вземеш това и да го носиш със себе си! - Фрости тикна нещо в ръката му и го погледна умоляващо. Ейс огледа предмета. Представляваше гривна от някакъв черен кристал с гравирани върху него странни знаци. Той се засмя.-Шегуваш ли се, мила? За какво ми е тая скапана гривна?-Не мога да те защитя от съществата, с които ще се срещнем по пътя. Но докато носиш гривната, ще си защитен поне от демоните. Ейс сви рамене и нахлузи гривната. Щом Фрости щеше да се чувства по-спокойна какво пък, щеше да я носи. Нищо нямаше да му стане.***Аурин и Морли пристигнаха на мястото малко преди изгрев слънце. Аурин си отдъхна, когато видя, че сестра му, Ейс Коук и Ангелът на смъртта вече ги чакат при олтара.***Ейс наблюдаваше стаписан какво става. Сякаш вместо да си замине нощния мрак се сгъстяваше около Аурин и Фрости. Не знаеше дали си въобразява, но около раменете им сякаш се появиха огромни призрачни криле. Скрежанка измъкна от някъде изящно изработена кама от вулканично стъкло и преряза на кръст лявата си длан. Кръвта потече по пръстите й и на проточени капки се посипа върху обредния олтар. Тя подаде оръжието на брат си и той направи същото. Постепенно кръвта им започна да запълва изрязаните в камъка букви и думите една след друга се открояваха върху студения сив камък.Фрости, без да го погледне хвана ръката му и тихо му прошепна:-Ще боли...В същия миг мрака стана непрогледене и ги погълна...