Блогът на смъртта: Глава 23

Този ден, точно в 21:30 часа Вестителят разбра напълно значението на думата "ПРОВАЛ". Минута по-рано Яничка бе завъртяла волана надясно, вместо наляво и БМВ-то, подобно на птица, се стрелна към покритото с тежки дъждовни облаци небе, за да се сгромоляса секунди по-късно в 40-метрова пропаст.
Още преди колата да докосне острите зъбери и да избухне в пламъци, Вестителят вече се бе върнал в собственото си тяло, застинало пред лаптопа в готовност да приеме своя приемник. Нямаше никакво време за губене, положението бе започнало да излиза от контрол и то само защото той не бе взел под внимание фактора Яничка. Въобще не можеше да допусне, че това крехко момиче ще намери в себе си сили да го спре с цената на собствения си живот.
Пръстите му започнаха да бягат бързо по клавиатурата.

Някъде там - в едно от онези тайни кътчета на съзнанието, където човек рядко допуска дори себе си, започна да вие аларма. Тери много добре знаеше какво означава това. Многото личности, които живееха в него и всъщност представляваха събирателния образ на неговия аз, вече бяха вдигнати под тревога. Вътре в главата му отново започнаха да се развиват онези процеси, които често го плашеха, но и го водеха към еуфория. Усети мощния прилив на психическа енергия и отново почувства, че е готов да се възползва от уменията си да поставя под контрол ситуациите. "Можеш, обърна се той към летящата в пропастта кола, наистина можеш да летиш. Само опитай и ще видиш, шибана тенекийо, че си си цял шибан реактивен самолет!"
Невярващ на очите си лорд Стратовариус усети, че миг преди шибаното БМВ да се разбие, отново се издига във въздуха. С въздишка на облекчение той отвори очи. Ръката му още стискаше бластера, насочен към главата на Яничка, макар тя всъщност да не беше в колата. Той изгледа изумено оръжието и го захвърли в краката си. На седалката до нея все още седеше Тери, който се обърна към него с блага усмивка:
-    Привет, Страто - каза адвокатът. - Затегни колана, предстои ни дълъг полет.
-    Ама как? - лорд Стратовариус все още не се бе отърсил от изумлението си. - Кво става всъщност?
-    Нищо особено, Страто. Всичко е под контрол. Ех, да знаех, че и ти си приемник.
-    Тери, Тери, приятелю! Извинявай! - Страто започна да си спомня. - Обикновено разбирам кога се вселява Вестителя и успявам да избегна този момент, но... А, Яничка, Тери, къде е Яничка?
-    На небето, Страто.
-    Какво? Значи все пак съм я убил! О, Тери, прости ми! - От очите на лорд Стратовариус започнаха да капят сълзи. - О, нещастен аз! И как стана? О, Боже! Всичко ми се губи...
-    Не се притеснявай. Нищо лошо не си й сторил. Тя винаги е била на небето.
-    Нищо не разбирам, Тери, повярвай.
Тери замълча за малко, колкото да насочи мислите си към БМВ-то, на което зададе курса за движение и отново се обърна към лорда:
- Не е лесно за обяснение, Страто. Ти рядко идваш на Земята пък и никога не си се интересувал от нашата история, но все пак ще ти кажа в най-общи линии. Всъщност Яничка е светица и по своему, освен че е безсмъртна като теб, има рядкото умение да е точно там, където трябва. Тя просто изпълни мисията си спрямо нас и тъй като е нужна и на друго място, просто ни е напуснала за малко.
-    Аха! - кимна лорд Стратовариус. - Виж ти, мама му стара! Това означава ли, че сме осуетили намеренията на Вестителя?
-    Не мисля. Никога не го подценявай. Със сигурност вече е в блога и един Господ знае какви ги върши. Хубавото е, че все още можем да го спрем. Има още 10 приемника, които може да ползва, но добрата новина е, че с теб сме най-силните, а вече, благодарение на моята любима, сме вън от опасност. Вече няма да ни свари неподготвени.

В същото време Лирика усети, че нещо особено става в съзнанието му. Отново бе започнал да чува онзи странен глас, който не го бе навестявал от години. Погледна към Твореца, който му кимна разбиращо. Очевидно същото се случваше и с него.
- Момчета - Двамата се извърнаха рязко по посока на гласа. Аниспин спокойно си наливаше чай и още по-спокойно довърши изречението си, - защо не поканите Вестителя тук. Гледам, че е осъществил връзка с вас.