Блогът на Смъртта: "Еротика в Полумрака", Глава 15

   Едри капки се сипеха по Ню - Йоркските булеварди... Пресечки, светофари, кръстовища - тихо забравени се преливаха в еуфорията на безброй луминисцентни светлини... Фарове се лутаха глухо из тъмните улички, а тихи въздишки се изнизваха...

   След срещата си в Червения Дракон, Борис, Веско, Ейс, Стратовариус и Скрежанка се разделиха... Всички освен Борис се запътиха към Тери, за да измислят план, как да се измъкнат невредими от ситуацията... Борис обаче трябваше да стори нещо преди това...

   Останал сам, залутан в паралелни пространства, Творецът крачеше по мокрите улици, а обувките му джвакаха в локвите...Беше потънал в размисли, забулен в сянката на провисналата си качулка, а силуетът му неусетно се сливаше с нощната приказка на неспящия град...

   За пръв път се тревожеше толкова много... Чувстваше се в капан, от който не можеше да излезе... Светът - тази сива бездна го бе погълнала толкова неусетно и отново го бе направила част от мръсната си игра...  Сега трябваше да и каже... Бе неизбежно... Отново бе станал част от онзи свят, от който така се стремеше да избяга...

   Когато стигна до ъгъла на деветнадесета и тридесет и първа, дъждът вече бе поутихнал... Целият беше вир вода, а когато махна качулката си, дългата му сива коса бе станала на клечки и се спускаше хаотично по грубоватото му лице... Поизтрезнял от разходката, Борис разроши косата си с ръце, а после се поизтръска от водата, която бе покапала по коженото му яке.. Ароматът на "Harley Davidson" , парфюмът, който ползваше от повече от 15 години все още се усещаше в пространството.. Запали поредна цигара и жадно всмука гъстият, ароматен дим... После се шмугна в една малка сива сграда и тръгна по стълбите...

                 *                  *                *

На вратата на известния топмодел се почука... Щепси живееше в една малка сграда, в отдалечен квартал в Ню-Йоркското гето, и въпреки, че от 3 години дефилираше по модните сцени в Париж, Рим и Виена, и целият свят говореше за нея, къдрокосата манекенка все още живееше в онова забутано местенце, където никой не можеше да я открие...

Светът не знаеше за връзката и с Борис... Тихо, тайно се срещаха от известно време... Никой не знаше за срещите им, никой не чуваше стоновете в забравените вечери, където тишината избухваше в необуздани експлозии, а флуиди се преплитаха нежно в полумрака... Копнежи, въздишки, емоции, безвъзвратно изгубени бяха събудени, а Борис бе преоткрил себе си... И не искаше нито за миг да се връща в онзи погубен свят на излъгани надежди и мечти, където нямаше ни луна, ни небе, ни звезди проблясваха, ни листа прошумоляваха, ни някой усещаше повея на вятъра и чуваше безбройните копнежи, тихо загинали, както загиваше и този измамен свят...

Когато Щепси отвори вратата, лицето и грейна в усмивка... Не го бе виждала от няколко дни, заета в работа, не бе включвала даже и компютъра,за да види новините...

Борис я прегърна и я целуна...

-Много си мокър - прошепна Щепси в ухото му... -Ухаеш невероятно... -Липсваше ми толкова много...  Борис я целуна отново, устните им се сляха в неимоверен импулс... С ръцете си разрошваше косата й, а тя впи нокти в гърба му... Придраскването го накара да потръпне - тихо, спонтанно... Прокара пръсти по гърдите й, а зърната й настръхнаха... после се спусна с целувки по врата й, като приплъзваше езика си по бронзовата й кожа... Тя  разсъбличаше ризата му, а целувките им ставаха все по импулсивни, стонове все по-често прегръщаха полумрака, гами се сливаха в тихи стенания...

Щепси  се бе хванала здраво за бюрото, а ноктите и продираха дървената му повърхност... Плавни, ритмични движения огласяха тихата стая, ставаща неусетно сцена на танца... Борис проникваше в нея, а с ръцете си галеше кръста й, фино извит в предизвикателна чупка...

Запотени въздишки разкъсваха тишината на стаята... Разкъсваха, наелектризираха, трепереха, пулсираха, сновяха, без цел , без посока, във хаос безмилостно търсен...И урагани, стихии, пожари, лавини се сляха потайно в едно.. И избухнаха... И се усмириха...

Борис и Щепси лежаха отпуснати един до друг на голямото дървено легло и гледаха замечтано небето през прозореца, пропит в тавана...

-Имам да ти казвам нещо- смотолеви Борис... Трябва пак да се завърна в онзи свят... И трябва да отложим заминаването ни за известно време... - Натопени сме, в извършването на сериозни престъпления, заедно с Ейс, и Веско... Гласът на Борис потрепери...

Нюансът на свещите се загуби в сенките на пълзящата действителност...Една сълза се търкули ефирно по гладката кожа на Щепси и размаза грима й...

-Недей!