Блогът на Смъртта, Глава 2

Втора глава

“Имате едно ново съобщение” – гласеше кратко прозрче, което за миг се появи в долния десен ъгъл на скромния ексел-плазмен монитор на Борис.

 

Собственикът и поживотен президент на “Севън Континентс - Ънлимитид Пропърти” - Холдинг Груп не обичаше когато компанията беше в застой. Още повече, когато картофеният бизнес изпитваше трудности.
Въпреки, че представляваше едва един процент от целия пазар на холдинга, Борис изпитваше сантиментални чувства към картофите. Помнеше как бе започнал първите стъпки към върха на света с тристате килограма картофи, извадени от двата декара неблагодарна северно-руска земя. Преди двадесет години, на същата тази дата, на която един невзрачен народ празнуваше своето съединениe, Борис успя да открие Формулата, която промени живота му.
Картофената ракия сама по себе си беше съвсем обикновен алкохолен продукт. На вкус – също като гроздовата ракия, едно превъзходно питие, произвеждано някога от същия онзи народ, но спряно поради високите такси, с които биваха облагани “Производителите на алкохол и растения, съдържащи годни за ферментация вещества”. Чарът на картофената ракия беше в количеството на добива. Малко нелогично за класическите закони на химията и биохимията, Борис, макар и случайно, бе успял да открие метод за производство на гроздова ракия от картофи, който осигуряваше 9 килограма 80 градусов първак от 1 кг необелена суровина. Другото предимство на щастливата случайност бе, че съвременните генно модифицирани картофи, не съдържаха никакви вещества, които биха наложили облагане на производителя на този вид селскостопанска продукция с високия данък.
Голяма част от бизнеса на Борис представляваше многобройни пръснати по света цехове за бланширани картофи. Погледнато отстрани, всичко изглеждаше плачевно. Цеховете, както бяха известни в медиите, работеха на тотална загуба. Закупуваха картофи на безбожно високи цени от някакъв странен прекупвач. Готовата продукция бе толкова неконкурентно способна, че обикновено гниеше с години в складовете. Любопитно беше също невероятно ниската рентабилност на производството – продукцията много под един процент. Официалната реализирана печалба на Цеховете бе стотици пъти по-ниска от вложените разходи и така те затъваха в дългове, вземани от най-голямата световна банка “Севън кърънси” – Файненшълс, която нямаше нищо общо с холдинга на Седмиците, а по една случайност единствените й клиенти, освен Цеховете, бяха производители на картфи “Бар’Бой’с индъстри”, които бяха гордостта на Холдинга и продаваха продукцията си на невзрачен прекупвач и то на безбожно високи цени.

 

Съобщението го стресна. Така се бе зачел в новините, че вече цели три минути не бе вадил цигарата от устата си. Докосна инстинктивно “Изтегляне” и на екрана се появи и-мейл с отдавна забравен подател -  teri@blog.death. Това не беше на добре. Първо оня кретен от “Севън дейс”, сега и това. Никак не вървяха на добре нещата. Цигарата, запалена седем секунди, след като Борис бе изхвърлил загасналият между устните му фас, бе изпушена наполовина. Стоеше някак като израстък между показалеца и средния му пръст. С леко потрепване, Борис докосна полето “Спам” и отново посипа с пепел мястото на бюрото, върху което се пройектираше холограмната клавиатура. Изненадващо, то изчезна заедно с полето “Делийт”. Не само това, ами и наглото писмо се отвори само. На екрана, с приветлив бял погребален шрифт на чисто черен фон, се изведе съобщение, което накара този, иначе уравновесен и безстрашен човек, да се задави в първичния животински страх, сковал изведнъж тялото и душата му:
„Здравейте и добре дошли в реновирания сайт blog.death. Има 2 нови публикации за днес:
1. Ейс Коук – преди 2 ч. 24 мин.
2. Твореца – преди 2 ч. 13 мин.
Вие получавате това писмо, защото сте се абонирали към автоматичната уведомителна система”
Трета цигара поемаше първи стъпки към дробовете на Борис. Като в просъница видя, как за миг всички прозорци се затвориха и се отвори само един. Пред очите му се мъдреше текста и снимките, които и без другото знаеше какви са. Видя себе си, влизайки в сградата на “Севън дейс”, видя “почистването”, което направи преди малко повече от два часа в кабинета на шефа със собственото му тяло, видя секретарката, която нахлува, уплашена от трясъците, видя окървавеното и тяло с разкъсаните останки от бельо по него, сгърчено в последна предсмъртна агония и себе си в заден план, закопчавайки колана на панталоните си.
Подобни снимки бе гледал и досега и в новините, но снимки от медиите и той самият не фигурираше там. Лично се бе погрижил за охранителните камери. За час и нещо успя да изпуши кутия и половина. Новините успя да понесе, но това... Този блог... Как се бе появил отново в живота му?! И кой, по дяволите беше този Тери? Новият?!... Това беше ясно...