Блогът на Смъртта. Глава 19: Разчистване на сметки!

Лейди Фрост се събуди внезапно. Избута завивките на пода и седна в леглото. Не можеше да се отърве от тягостното усещане на съня. Сънува брат си. Мислеше, че вече съвсем е забравила как изглежда. Но снощи го видя съвсем ясно. Изпитото бледо лице с високи скули. Черната му коса, сиво-сините очи, мрачния му поглед. Не помнеше само усмивката му, може би защото той никога не се усмихваше. Стояха на някаква скала на брега на морето. За части от секундата се беше почувствала у дома...

Напомни си, че е просто сън и се отправи към кухнята да си направи едно много силно кафе. Имаше неприятното усещане, че я чака много дълъг и тежък ден.
- Добро утро, Скрежанке! - Ейс я посрещна в кухнята с неочаквано бодра и трезва усмивка. Беше се подпрял на плота с чаша уханно кафе в ръка и преглеждаше новините из нета. Фрости остана леко озадачена, че още  не си е тръгнал.
- Дано да е добро!
Напълни кафеварката с вода, добави прилично количество кафе и я включи.
- А ти как така се реши да останеш? Обикновено не го правиш.
- Гониш ли ме, мила?
- Не разбира се! Просто... Просто съм малко изненадана.
Ейс я хвана през кръста и я придърпа към себе си.
- Какво си се вкиснала тази сутрин?
Фрости го изгледа равнодушно. Отскубна се от прегръдката му и си наля от вече готовото кафе!
- Нищо! Не спах добре.
Подпря се на перваза на прозореца и се загледа в бавно пробуждащия се град.
Ейс се очуди. Познаваше я от доста години, но никога не я беше виждал такава. Сякаш за една нощ се беше превърнала в съвсем друг човек - мълчалива, вглъбена в себе си, разтревожена. Но не от ставащото напоследък. По-скоро от нещо нейно, съвсем лично. Нещо непосредствено свързано с миналото й, за което не знаеше абсолютно нищо. От напълно характерната за нея агресивност и враждебност не беше останала и следа.
- Снощи сънувах брат си. Беше много странен сън... - Фрости говореше едва чуто - Стояхме на някакъв морски бряг. Един до друг, без да си говорим, без да се погледнем... Сега си спомням. Започна да се съмва и той се обърна към мен. "Потърпи още малко. - каза- Още съвсем малко." И ми се усмихна... Той никога не се усмихваше...
- Не знаех, че имаш брат!
- Няма от къде да знаеш!
- Къде е сега?
Фрости сви безразлично рамене, но в гласът и се долавяха тъжни нотки.
- Не знам! Изчезна... Отдавна. Преди повече от девет години.
Ейс реши да не задълбава повече и отново се зачете в информацията на екрана на лаптопа. Тъкмо реши да провери колко се е покачила цената на картофите, когато на екрана блесна диалогов прозорец с надпис: "Получихте едно ново съобщение! Моля изчакайте да бъде заредено." Ейс изтръпна. Съобщението беше от Блога на Смъртта, а това не вещаеше нищо добро. Ужаси се когато видя снимките, които почти моментално се появиха на екрана.
- Скрежанке, би ли погледнала тук! Това не е ли покрива на отсрещната сграда?
- Какво?! - Фрости се приближи и обърна лаптопа към себе си. - Какво по дяволите става тук! - не вярваше на очите си.
В същия момент прозореца, до който преди малко стоеше, се пръсна с трясък и стотици стъкалца се посипаха по пода. Фрости изпища от болка и се свлече в безсъзнание в ръцете на Ейс.

***
Щепселинка трепереше от яд. Вбеси се на себе си. Можеше да я убие! И двамата можеше да убие! Такава беше сделката. И ако беше изпълнила задачата сега двамата с Борис щяха да са свободни.
Но защо тогава се поколеба? Защо ги пощади? Нима не й стигна смелостта?
И двамата бяха близки приятели на Борис. А с Лейди Фрост някога бяха приятелки. Не се бяха виждали от години, но Щепси все още таеше топли чувства към нея.
Трескаво започна да разглобява оръжието. Не се побираше в кожата си.
"Мамка му! Какво му накараха да направя! С какви очи ще погледна Борис?!"
Захвърли наполовина разглобеното оръжие и хукна на някъде.

***
Фрости се размърда под завивките. Съзнанието й постепенно изплуваше от мъглата. Главата я болеше ужасно и в устата й имаше някакъв отвратителен вкус. Повдигаше й се. За момент си помисли, че всичко и било поредния й кошмар и просто е пила твърде много снощи. Но едва търпимата болк, която я жегна в лявото рамо, когато се опита да стане, беше достатъчно доказателство за истинността на събитията.
Простена жално и се сви на кълбо.
Не знаше колко време е минало, нито къде точно се намира. В момента я вълнуваше друго - снимките в блога. На онзи покрив беше онзи, който се опита да я убие. Беше напълно сигурна, че е жена. А дали не я е пощадила нарочно? Защо го е сторила?
Лицето на жената беше твърде неясно във все още размътеното й съзнание, но тя почти веднага успя да го свърже с име... Няколко горчиви сълзи потекоха по бузите й...
- Била е... Щепси!?