Блогър Лейди Фрост: Хаосът в действие

Днес цял ден се чудих дали да си опиша житието и битието и най-накрая се реших...

Казвам се Яна Хараланова. Но вече имам чувството, че ще си забравя името. Всички с изключение на семейството ме наричат Ди, Селин или Фрости.

Родена съм на 2 Октомври 1985г. в най-хубавия за мен (дали защото ми е роден)БГ град Варна. Типичен представител съм на зодия Везни (с асцедент Скорпион). Била съм гордоста на родата - първородната! Нищо че майка ми не щяла да ме види като съм се родила!

Винаги съм била голяма дивачка и още от малка имам склонност към насилие. Когато ми пораснали първите зъбки, всеки нищонеподозиращ чиляк, който ме вземел на ръце бил охапван от мен. Пазя си и една кукла която е оскубана, с извадени очи, начупени ръце и крака и цялата намацана с кървавочервен лак. Да не говорим, че все се мъкнех с момчетата. "Лигавите" момичешки игри въобще не ми понасяха. Нашите ме приспиваха с руски песнички и вместо приказки ми четяха Дюма и Жул Верн.

Като си спомня само как съм разигравала нашите и ме напушва смях. Веднъж бях избягала от къщи защото ме караха да спя следобед, а аз не исках. И за това от едната баба избягах представете си в другата си баба! Веднъж пък счупих прозореца на терасата, защото ме бяха наказали да  не излизам. Разбира се не само, че не ме пуснаха навън, ами ми удължиха наказанието. Пропускам факта, че си нарязах ръката! Но нека да минем към учебните години!

Не че тогава се вразумих особено. Продължих да си бъда абсолютен инат и голяма глезла, нищо че през 1992 си проимах братче (някой път ще кача в галерията негова снимка). И за разлика от повечето момичета не започнах да се изживявам като негова майка.

Най-голямата радост за мен беше, че се научих да чета (благодаря ти татенце!)! Толкова прекрасни мигове съм преживяла с книга в ръка! Ще ми се да ви кажа любимите си автори, но те непрекъснато се сменят. Чета всякакви жанрове, но най си обичам трилърите, фентъзито и фантастиката. И разбира се колкото по-кърваво и брутално, толкова по-добре.

През 1997г. за първи път отидох на кино. Гледахе "Титаник"! Филма въобще не ми хареса, но пък страшно много ме запали по седмото изкуство. Любими филми? Цяла нощ мога да изброявам сигурно. Също като при книгите гледам да не се ограничавам и гледам каквото ми попадне. макар че имам слабост към драмите. ще ви споделя една тайна - много обичам да плача на филми!

Музиката заема много важна част в живота ми. Не мога да живея без музика просто.

Обожавам да гледам анимета. Също да спя. Най-омразната част на деня за мен е момента на ставането от леглото. Гъъъррррррр!

Занимавам се с окултизъм. Гледам на карти Таро. В момента изучавам шаманизма (шаман ще ставам, не се смейте). Понякога имам пророчески сънища и практикувам астрална проекция.......

Какво още да ви разправям за себе си? Интересувам се от страшно много неща. безмислено е да ги изброявам. Искам да знам всичко (друг е въпроса, че е невъзможно това)!  В момента уча журналистика, но още не съм много сигурна дали точно с това искам да се занимавам. Сякаш повече ме влекът рекламата и PR-ът. Ще видим какво ще излезе, още нямам много ясни планове за бъдещето си.

Може би трябва да кажа и няколко думи за характера си?! Нееее! По-добре не! Оставям ви сами да си правите изводите...

02/11/2005г., сряда, гр. Шумен, 21:56

Нещо ме подтикна да допиша тази част от дневника си... До сега не съм се връщала назад, но тази тема е малко по-особена....

Всъщност май пропуснах един период в живота си... От 1996г. до днес. И май съзнателно го пропуснах. Мисля, че не бях готова да говоря за това, но днес някои неща ме подтикнаха да го направя.

През 1996г. родителите ми се разведоха... Сякаш се случи изневиделица това събитие... Не помня да са се карали или нещо подобно. Но може би просто съм си затваряла очите. Наистина не знам... Всъщност, чудя се, дали въобще някога родителите ми са се обичали... Никога не съм била особено близка със семейството си, но след развода съвсем се отдръпнах... И докато те делиха не- знам-кво-си аз някак си пораснах между другото. Бях ощетена по възможно най-гадния начин. Но пък точно тази липса на близост ме изгради като личност, и отново това стана някак мужду другото. Не мога да кажа, че съм много силен и добър човек. Просто се научих да оцелявам и да живея по начин, по който ако имах щастливо семейство, нямаше да мога... Ако трябва да съм честна, не сажалявам, но има неща, които нищо не може да ги компенсира... Най-лошото всъщност е, че отношенията с майка ми са плачевни... Странно ми е... Защото вместо да е едва ли не най-близкия ми човек, тя ми е съвсем, съвсем чужда... А и след развода така отрови живота ми... То не бяха дела, не бяха глупости... Уби и малкото, което ни свързваше... 

Смешно ми е сега и не ми пука... Загърбвам тази част от живота си... Само един урок ще запомня - да не съсипвам живота на децата си! Дано имам сили да си удържа на това обещание и егоизма ми дано не надделее....

През последните две години страшно много се промених, страшно много пораснах. И много се радвам за това, че въпреки всичките ми несгоди, успях да изплувам!