Блогър Ейс Коук: Кой съм аз?
Хмм, нека и аз да се представя. Или поне да опитам. Не знам до колко ще бъде успешно, защото всеки изминал ден установявам колко много аз самият не се познавам. Не знам защо. Може би се променям прекалено бързо, за да мога да вляза в час с тази промяна или просто може би никога не съм се познавал.
Родих се в източния край на София или по-точно в Дружба. Като една иронийка сега живея пак там – в същия апартамент, в който прекарах първите си години, направих първите си стъпки и казах първите си думи. Не че помня, ама така разправят. Тогава съзнанието ми беше чисто, детско и невинно. Нямаше ги досадните въпроси които изпитват внезапно появилите се кашалоти над Магратеа – Кой съм?, Защо съм тук?, Какъв е смисълът на моето съществувание? Какво е туй нещо, дето се приближава към мен с такава огромна скорост и ще си размажа главата в него... Е оказа се, че не е земна твърд, а самият живот.
С него (живота) почнах да се сблъсквам малко по-късно от връстниците си. Не знам защо, ама като малък бях доста анти-фешън и предпочитах да се занимавам повече с книжките за електроника, отколкото с купоните, пиянството и разврата. Това беше донякъде добре, но донякъде ми изигра и лоша шега. Точен пример за добрата стара фраза “отвързано куче”.
Малко преди да завърша техникума си, присъствах на един странен разговор в автобуса на две нови студентки:
- С какво се промени животът ти, откакто си студентка?
- Ами най-вече с това, че се откъснах от простотията...
“Гледай ти какво е да си студент, значи” – Мислех си тогава и се надявах, че един ден като стана студент ще стана един умен и възпитан човек.
Приближаваше краят на средното образование. Аз тотално се бях отказал от идеите за студентстване и очаквах с трепет родната казарма. Тогава се зароди страстта ми по летенето. Вече бях преминал парашутната предказармена подготовка към бившето ОСО и въздухът ми бе влязъл в д-то. Започнах да се занимавам усилено с парапланеризъм, което беше доста трудно постижимо финансово за дете, произлизащо от бедно инженерско семейство. Връстниците ми ходеха усилено на частни уроци за кандидатстудентски изпити, а аз ходех да си хвърча. Тогава баща ми спомена, че ако влезна да следвам, ще ми купи собствено крило, за да мога да ходя да летя когато си поискам. Каза го като че ли на майтап, защото и двамата знаехме, че е почти невъзможно както да ми купи крило, така и да влезна студент.
Записах се на майтап тук там и дори се явих на изпит по математика в МЕИ и ХТИ. Майтап, майтап, ама нали знаете... Взех, че станах студент. И почти всеки ден си спомнях разговора на каките от рейса. Чудех се как може така. Всичко беше простотия. Като в песничката на Хиподил “С гол в ръката...”, само без палежите и грабежите. Аз и моите приятели тотално пропаднахме в бездната на безхаберието и безотговорността. Пикът на цялата простотия беше едно “приятно” пътуване с патрулка и изтрезняване на трамвая в една приятна сграда, наречена районно полицейско управление. Това като че ли бе знак за мен и моите приятели и някак си започнахме да изплуваме от блатото, в което сами се бяхме вкарали.
Минаха някоя и друга година и стана време за дипломиране. Цялото ми следване го изкарах на майтап и въпреки това бях научил много повече от средностатистическия студент. Не стига това, ами и толкова беше започнала да ми харесва новата ми специалност, че взех и станах докторант...
Последната година претърпях две огромни метаморфози. Първата беше от заминаването ми в Германия. Усещах със всеки изминал месец как тотално се променям и ставам друг човек. Върнах се тук и отново настъпи промяна. Толкова начесто започнаха да се случват, че не мога аз самият да ги проследя. По някой път се чувствам като онзи от онова филмче, дето си сменяше облика. Даже не мога и да се сетя как се казваше.
Кратка досадна историйка на последните години от живота ми. Връщам се назад и се чудя къде останаха безгрижният студентски живот и мечтите за светло бъдеще. Главата ми е пълна с мисли. Толкова много мисли, от които понякога полудявам. В последно време не пиша в БГЛог, защото в тая куха кратуна (главата ми) има толкоз много урагани, които пречат на приятния морски бриз да повее весело и да ме разсее от работата, ученето и нормалните ежедневни проблемченца, които май бях позабравил от единайсет месечното си изгнание.
Може би избрах кофти момент за себепредставяне. Който вече ме псува, че съм му изгубил времето с тази отчайваща простотия, моля да ме извини. Аз не съм по принцип такъв човек. Всъщност изобщо не знам какъв съм. Имам чувството, че съм някой актьор, който е избрал грешния филм. Всичко ми е като на кино. Даже по някой път се гледам отстрани и се смея на себе си за недодяланата игра. И в главата ми бучат непрестанно въпросите “Кой съм?”, “Защо съм тук?”, “Какъв е смисълът на моето съществувание?”...
Родих се в източния край на София или по-точно в Дружба. Като една иронийка сега живея пак там – в същия апартамент, в който прекарах първите си години, направих първите си стъпки и казах първите си думи. Не че помня, ама така разправят. Тогава съзнанието ми беше чисто, детско и невинно. Нямаше ги досадните въпроси които изпитват внезапно появилите се кашалоти над Магратеа – Кой съм?, Защо съм тук?, Какъв е смисълът на моето съществувание? Какво е туй нещо, дето се приближава към мен с такава огромна скорост и ще си размажа главата в него... Е оказа се, че не е земна твърд, а самият живот.
С него (живота) почнах да се сблъсквам малко по-късно от връстниците си. Не знам защо, ама като малък бях доста анти-фешън и предпочитах да се занимавам повече с книжките за електроника, отколкото с купоните, пиянството и разврата. Това беше донякъде добре, но донякъде ми изигра и лоша шега. Точен пример за добрата стара фраза “отвързано куче”.
Малко преди да завърша техникума си, присъствах на един странен разговор в автобуса на две нови студентки:
- С какво се промени животът ти, откакто си студентка?
- Ами най-вече с това, че се откъснах от простотията...
“Гледай ти какво е да си студент, значи” – Мислех си тогава и се надявах, че един ден като стана студент ще стана един умен и възпитан човек.
Приближаваше краят на средното образование. Аз тотално се бях отказал от идеите за студентстване и очаквах с трепет родната казарма. Тогава се зароди страстта ми по летенето. Вече бях преминал парашутната предказармена подготовка към бившето ОСО и въздухът ми бе влязъл в д-то. Започнах да се занимавам усилено с парапланеризъм, което беше доста трудно постижимо финансово за дете, произлизащо от бедно инженерско семейство. Връстниците ми ходеха усилено на частни уроци за кандидатстудентски изпити, а аз ходех да си хвърча. Тогава баща ми спомена, че ако влезна да следвам, ще ми купи собствено крило, за да мога да ходя да летя когато си поискам. Каза го като че ли на майтап, защото и двамата знаехме, че е почти невъзможно както да ми купи крило, така и да влезна студент.
Записах се на майтап тук там и дори се явих на изпит по математика в МЕИ и ХТИ. Майтап, майтап, ама нали знаете... Взех, че станах студент. И почти всеки ден си спомнях разговора на каките от рейса. Чудех се как може така. Всичко беше простотия. Като в песничката на Хиподил “С гол в ръката...”, само без палежите и грабежите. Аз и моите приятели тотално пропаднахме в бездната на безхаберието и безотговорността. Пикът на цялата простотия беше едно “приятно” пътуване с патрулка и изтрезняване на трамвая в една приятна сграда, наречена районно полицейско управление. Това като че ли бе знак за мен и моите приятели и някак си започнахме да изплуваме от блатото, в което сами се бяхме вкарали.
Минаха някоя и друга година и стана време за дипломиране. Цялото ми следване го изкарах на майтап и въпреки това бях научил много повече от средностатистическия студент. Не стига това, ами и толкова беше започнала да ми харесва новата ми специалност, че взех и станах докторант...
Последната година претърпях две огромни метаморфози. Първата беше от заминаването ми в Германия. Усещах със всеки изминал месец как тотално се променям и ставам друг човек. Върнах се тук и отново настъпи промяна. Толкова начесто започнаха да се случват, че не мога аз самият да ги проследя. По някой път се чувствам като онзи от онова филмче, дето си сменяше облика. Даже не мога и да се сетя как се казваше.
Кратка досадна историйка на последните години от живота ми. Връщам се назад и се чудя къде останаха безгрижният студентски живот и мечтите за светло бъдеще. Главата ми е пълна с мисли. Толкова много мисли, от които понякога полудявам. В последно време не пиша в БГЛог, защото в тая куха кратуна (главата ми) има толкоз много урагани, които пречат на приятния морски бриз да повее весело и да ме разсее от работата, ученето и нормалните ежедневни проблемченца, които май бях позабравил от единайсет месечното си изгнание.
Може би избрах кофти момент за себепредставяне. Който вече ме псува, че съм му изгубил времето с тази отчайваща простотия, моля да ме извини. Аз не съм по принцип такъв човек. Всъщност изобщо не знам какъв съм. Имам чувството, че съм някой актьор, който е избрал грешния филм. Всичко ми е като на кино. Даже по някой път се гледам отстрани и се смея на себе си за недодяланата игра. И в главата ми бучат непрестанно въпросите “Кой съм?”, “Защо съм тук?”, “Какъв е смисълът на моето съществувание?”...
Ейси, определено кофти момент си избрал, определено... Че ти си бил все пич железар, нали затова те обичам! Срамота - оня пич от Дуйсбург те мина по брой на блоговете - бива ли така. Излагаш Мезе-бург-герд-берген-хоф, каквото беше там.
Махай ги тия тъжовни философски терзания, моля, please... Cvety и кумеца те застигат вече, дай малко газ!
Иначе браво за учене, докторанство - какъв ще си като завършиш? Доктор Коук, приятно ми е... Ами че то няма да остане маце на краката си, стоящо....
И защо се завтече в тая България точно ние като не сме там - щяхме да пийнем, да си поговорим, ти обаче, йок, така тайно, зад гърба ни. Догодина ще пробваме пак!
Че и тъжен сега... А, не така! Up, up, no down! (за всичко се отнася - дух, материя, etc....)
"Winter is coming..."
Малииии, какъв пост представяне си изпляскал ...... какво е станало ... работа ли е или любов .... така не съм те виждал никога, вярно, че намаляха постовете ти и се чудех какво е станало ...... пиша ти и ЛС ... дръж се майна ...Радецки пристига
добре де, само аз ли не видях никакви мрачни мисли, а само самоирония?!:) ама "разни хора, разни идеали"...
Всъщност , и аз това видях, ама като чета сега коментарите и взех да си мисля,че съм разбрала грешно
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Ейс, приятелче! - както би казала Lady in Red в "Блога на смъртта" - Защо толкова негативно и несигурно гледаш на себе си?. Я се стегни! Гледай на себе си и на това, с което те е дарил живота не като на проклятие, а като на дар! Аз също съм странна птица и попадам в своите турболентни зони, но не поддавам. Поддам ли, заминавам на кино. Съдейки по писанията ти в блога и в коментарите на останалите блогери ще ти кажа кой си - ти си страхотен човек, с усет за живота (, въпреки че смяташ противното), виждаш живота такъв какъвто биха го видяли много малко хора. На теб държат много хора тук и ще те подкрепят и ще ти помогнат при необходимост, но аз знам, че ти можеш да се справиш и сам с това.
В момента работя над една книга, която би могла да ти бъде доста от полза ( и не само на теб). Когато я публикувам, стига да има издателство, което да я удобри, първият брой ще подаря на теб. За сега няма да издавам какво предствалява книгата от предпазливост, но предполагам, че ще се досетиш.
Не се плаши от мислите си! Просто последно време явно в главата ти се е струпала повечко информация и си стигнал до извода, че колкото повече знае човек, толкова повече разбира, че нищо не знае.
Горе главата, младежо, и с парапланера напред!
*ИВА*
Ако това въобще е самоирония (не ти вярвам, Ейс, да знаеш), то това е най-мрачната самоирония, която съм срещала до сега. Депресиоооо, депресиооооо..."Winter is coming..."
Хей, благодаря ви на всички за подкрепата.
Подлагайки на анализ собственото си аз, не виждам някакви особени причини да се чувствам така. Просто в момента имам доста работи на главата и както се казва в една англоговоряща поговорка " Всичката тази работа и никакво забавление правят от Тони тъпо момче!". Просто имам чувството, че главата ми ще се пръсне от мисли и грижи. По някой път успявам да ги диференцирам и се чувствам по-нормално, но по-някой път просто се побърквам.
Както навремето Таничка писа - "И това ще отмине". Искрено се надявам и се стремя към този момент, но той е свързан също така и с времето. Лошото е, че този момент се проточва вече доста дълго и си нямам на представа кога ще отмине.
Относно самоиронията - да прилагам тази техника с надеждата да си разведря ненужно затлачения мозък и по някой път има ефект. След като написах самопредставянето се почувствах по-добре. Един приятел ми каза на времето, че лошите усещания отминават като ги напишеш. Дори и никой да не ги прочете, просто ги написваш и ти поолеква. Вярно е, че има голям ефект. И преди ми се е случвало.
Благодаря ви още веднъж за разбирането. И най-вече на кумците, защото са единствените хора, с които се виждам извънслужебно.
Равам се, че поне малко си се почувствал по-добре заради нас... Не съм забравила колко ми помогна когато аз бях зле..."Winter is coming..."
Преди да вляза в bglog.net четох текста на Хиподил - С гол в ръката.. :))
-----------------------------------------------
ТАНГРА - Това е Небето!
ТАНГРА - Тoва е Земята!
ТАНГРА - Това сме ТИ и АЗ!
Чудесно представяне, Ейс! Много ми хареса, не ме наведе на отрицателни мисли, напротив! Четох го с усмивка. Според мен, каквото и да те е налегнало, всеки момент ще изчезне. Нормално е всяка промяна да води до застой или депресия, но това е само в краткосрочен план. Дойде ми наум да го обясня с J кривата на ценовия и количествения ефект при девалвацията, но май ще бъде много отегчително...
С две думи (всъщност малко повече от две...) на сутринта пак слънце изгрява, дори и над Магратеа, а там даже изгряват две
Та исках да кажа, че нещата ще се оправят, от това, което съм разбрала за теб, знам, че си много забавен, оригинален, трезво мислещ човек и сам в най-скоро време ще загърбиш фазата внезапно появил се кашалот в космоса. Пожелавам ти това да стане, колкото може по-скоро и ти предписвам писане в блога като лекарство. Зарежи го времето да се оправя с проблемите, които зависят от него, а ти си гледай живота така, както само ти си знаеш
Ето докъде води нередовното пиене!
Я земи да са обадиш, та да те напоя едно хубаво! И ке забравиш черните мисли.
Нали знаеш - когато чашата празна и главата празна :)
Ама наистина си сдухан на "лютеница"... Вземи се стегни малко. Всички имат проблеми, ама с главата в стената... БУМ, ТРЯС... решават си проблемчетата.