Блогър skitnik - де да знаех кой съм
“Много е трудно човек да пише за себе си, преценете сами” – това са 70% от представянията в сайтовете за запознанства. Хм, я сега да видим толкова ли е трудно?
Аз съм 25 годишен, атлетичен, умен, добър и най-прекрасен на света младеж.
Да бе да, виртуалната реалност може да ме направи и такъв. Да свали 10 години от плещите ми, да свали 20ина килограма от едрото ми телосложение и да замаже всички лоши помисли и действия, които съм правил през живота си.
“Човек за да открие себе си трябва първо да се загуби” Е, аз се загубих преди 10 години и все още се търся. Обикалям с един газов фенер в тъмнината и се викам. Ама никой не ми отговаря. Вероятно съм се затрил някъде много надалеч, а може и да ме няма вече. Човек живее истински само тогава, когато остави нещо след себе си. Аз няма да оставя нищо. Е, сигурно ще има няколко човека, които ще пуснат по една сълза на гроба ми, ще си спомнят шегите които съм пускал, ще ме споменават в разговорите. Докато и те дойдат при мен. И след това моите следи ще са изтрити завинаги.
Външната ми обвивка е най-обикновена. Без блясък. Имаше дни в които жените я заглеждаха, но те може би безвъзвратно са се загубили. Докато тялото и душата ми бяха все още едно цяло аз бях едно щастливо и жизнерадостно дете. Обичах да чета книги, а фантазията ми беше такава, че хората се чудеха как може на нормално същество да му идват такива простотии в главата. Душата и тялото ми се разделиха в казарамата. Поживо-поздраво се разведоха и решиха да си останат само приятели.
Така външната ми обвивка се превърна в един нормален човек, търсещ семейство, работа, кариера и всички онези дребнави на пръв поглед неща, към които всички се стремят, но малко са тези които си го признават. Външната ми обвивка живее един нормален живот на солиден и преуспял човек, специалист в своята област, лидер, който ръководи голям екип от хора, участва в благотворителни акции, обединява хората и им помага със знанията си. Понякога си мисля, че ако се познавам няма да искам да съм си приятел. Вътре в тази обвивка обаче бушува вулкан от страсти, размисли и теории. Много по-различни виждания и представи за живота, които ако излязат на бял свят могат да вкарат достолепното ми тяло в лудница.
Разбрах все пак, че за да се открия, ще ми е необходима помощ. Помощ отвън, човек който да отключи вратата и да пусне душата ми. Може тялото и душата ми отново някога да се срещнат. И да се влюбят. Знае ли човек...
Разбирам те прекрасно!Била съм в същото положение доста дълго време.Понякога човек изгубва пътя не защото не може да върви...Изгубватсе предимно мислещите, знаещите, питащите. Изгубват се творците,хората с въображение, за които мисленето е начин да живеят.Често търсим разковничето не според това какво говори сърцето ни ,а според това какво е обществено прието...не знам дали тосъществува.Лично аз непрекъснато го губя и го намирам и винаги разбирам ,че съм БИЛА щастлива след като вече съм била... Казват ,че през живота си човек преражда 14 пъти в положителна посока,а 15-тото психо прераждане е негативно.Приеми ,че си някъде по средата:))) и бъди сигурен,че ще бъдеш щастлив. За да ти го докажа ти копвам част от текста на любимата ми в продължение на 1 година песен,която смятах ,че ме описваше ТОГАВА и описва теб сега.Аз се преродих благодарение на любовта.Успех и на теб:)Realizing that there's no place else to goAnd there's nobody I know who can help meText book solutions are so improbableCuz everybody else is just as emptyNaked as the day that I was born, I tried to hideBehind education and philosophyHopeless explanation to describe a situationI can't see because the world's on top of me!Откъс от "Oh,Jerusalem" на Lauryn Hill