Блогър Cvety

Въпреки, че съм много пресен член на тази група - Аз - Б/г/логърът!, реших да се включа в представянето. Това е чудесен повод да изтъкна себе си и да разкажа на всички колко съм неотразима и незаменима :) (по-нататък ще обясня по-подробно за склонността ми да се шегувам със себе си).

Родена съм във Враца. Да, знам, там гарга не каца, но това е защото Враца е гнездо на орли. Разположен в полите на суровия Балкан, този град ражда и сурови хора. От малка обикалям чукарите и съм закърмена с любов към планината и природата там. Смятам, че по-красив Балкан от Врачанския няма, но все пак аз съм пристрастна и не сте длъжни да ми вярвате…, а трябва да ми вярвате, защото това си е голата истина. Имах едно чудесно детство, белязано от раздраните колене и лакти, обраната череша в двора на съседния блок, мъкненето в къщи на всякакви онеправдани, мръснички и проскубанки улични животинки, изхвърлянето на намазаната филия в първото мярнало се кошче за боклук, след тържественото обещание “Да, бе, бабо, цялата ще я изям” (надявам се баба ми да не го прочете), ловенето на светулки в края на лятната ваканция и още много други неща, които ме умиляват и изглеждат сякаш извадени от песента “Неочаквана ваканция”. Сещате ли се- “Детство мое, реално и вълшебно. Детство мое, така си ми потребно. Детство мое, на ръст едноетажно. Детство мое, за мен така е важно щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън”. Та стига толкова за детството. Юношеските години минаха сравнително спокойно. Тук няма да изброявам нещата, които НЕ ме умиляват или глупостите, които съпровождат средностатистическия пубертет. Най-хубавото е, че през тези години срещнах най-добрата си приятелка, и в последствие моя кума. И двете нямаме братя и сестри, така че сме като сестри една за друга. Гореспоменатите глупости бяха геройски извършвани от нас двете в пълно съзнание и с напълно трезв (за момента) ум. Сега като се замисля…дали въобще сме имали такъв? Това бяха нещата, съпровождащи почти нечовешкото учене на биология и химия. Това е повод да благодаря на г-жа Петкова, че оформи много умело и без стрес младежките ни умове. Еееех, спомени, спомени. А бяхме млади и хубави, пък сега сме само хубави.

Преди няколко години оставих красивата, спокойна, чиста и величествена Враца и дойдох в мръсната, шумна и изнервена София, станах инженер-химик, правих докторска дисертация и се омъжих. Щастливо.За софиянец. Сега той обича Враца като свой град и постоянно ме кара да ходим там.

След “кратката” автобиографична справка, мога да ви разкажа и що за човек съм аз - ПРЕКРАСЕН. Това е с една дума, но тя е твърде слаба :). Аз съм красива, интелигентна, умна, чувствителна, богата душевно и най-вече…скромна, разбира се. Обичам да се шегувам със себе си и с приятелите си. Разбирайте - добронамерено. Никога не бих обидила никого съзнателно. Хората, които ме познават са свикнали с иронията и чувството ми за хумор и знаят, че е добронамерено и в повечето случаи се включват в шегите. Нося изключително много на шеги по мой адрес, все пак след като умея и сама да се иронизирам. Разбира се умея и да хвана тънката (а понякога и не чак толкова тънка) разлика между приятелската закачка и обидата. Това вече е различно.

Обичам разнообразна музика - през хард рок до латино и R’n’B. Ако някой види дисковете ми, ще ме определи като “музикален помияр” - стари руски песнички (Калинка, Катюша, Зеления папагал, Тримата мускетари), Енигма, Алис Купър, стари български песнички, Modern Talking, Rainbow, латино и т.н. Най-голямата ми любов, обаче е за ретро песничките от 60-те и 70-те години.

Обичам книгите на Удхаус, защото ме разсмиват. Разказите на Мопасан ме разплакват, но по някаква мазохистична причина продължават да ми харесват. Любимите ми стихове са написани от Робърт Бърнс и Никола Вапцаров. Агата Кристи стимулира мисленето ми, а Артър Конан Дойл и Шели настръхват кожата ми.

Вкусът ми към филми е подобен на този към музиката. Обичам ситуационните комедии с духовити реплики. Признавам за велики филми “Списъкът на Шиндлер” и “Спасяването на редник Райън”, едновременно с това ги считам за ужасяващи. Всъщност не тях, а действителността там. Обичам филмите на ужаси, когато са добре направени - трябва да има максимална концентрация на вампири, зли духове и т.н., но да са съчетани с вкус. Това, което наистина ме изкарва от равновесие са сапунените сериали и любовните драми. След 2 минути пред телевизора започвам да придобивам леко изнервен вид, а ако успея да издържа цели 3 минути - не отговарям за психическото си здраве.

Не умея да готвя, но мога да се усмихвам лъчезарно. Не обичам да си купувам обувки…Те също не ме обичат. Това важи само за обувките, магазините като такива съвсем не са ми противни :). Не мога да пея (дори в банята, а и съседите ми не са заслужили това). Много толерантна съм с хората и понякога го отчитам като недостатък, освен това твърде много им се доверявам, а това също понякога е недостатък. Гледам да съм етична с всички и да помагам на всички, а това е ГОЛЯМ недостатък…и рядко ми се отвръща по същия начин, но пък аз съм упорита и си карам постарому. Пия и пуша. Когато съм наистина ядосана мога и да говоря нецензурни неща, но умерено и нежно…и само в мнооого тесен кръг. Мъжът ми мисли, че понякога се изявявам като каруцар, но не му вярвайте. Все пак и аз съм човек, а нецензурната реплика отпуска напрежението. Тоест това си е човештинка, но преди Teri да изпадне в амок ще уточня, че все пак аз съм възпитана дама и никога не бих си позволила подобна грубост на обществено място.

Обикновено говоря много. Сигурно вече ви се иска да не пиша, толкова, колкото говоря. Мога още доста да разказвам за себе си, но мога и да изморявам читателите. Това е само бегъл поглед върху, както казах, прекрасната си персона. Надявам се останалото да го научите в процеса на общуване с мен.

Та….стига толкова за мен. Вие как сте? :):):)