Блоговете -ползата от тях или имат ли почва у нас
Чета си аз най-различни блогове *и една мисъл подло се загнездва в главата ми.
Аджеба като се пише из тия блогове,има ли някаква полза от публикациите там.
Ето има постове за Рила,Пирин,изсичането на горите и застрояването на паркове и зелени площи,ако някоя публикация е успяла да спаси поне някоя зелена площ или 2-3 дървета щеше да е доста добре,не говоря за идеално.
Има ли блогери,които са станали известни с това,което пишат в блоговете си,аз се сещам за 2-3 –ма,но те станаха известни първо в пресата,която след това използваха да популяризират интернет-дневниците си.
Вярно е,че преди се ядосвах когато мой постинг не се харесваше на всички,но сега гледам по –философски на нещата.Знам,че не е възможно винаги да се напише нещо стойностно, за останалите то може да е маловажно а за автора да е от голямо значение.
Никой не знае,колко произведения са написали Шекспир,Шилер и Гьоте,за да останат днес само най добрите им.
Но както е казал народът-“Която мома не желае да я щипят,да не се хваща на хорото”,а след като прочетох мисълта на Бил Козби-“Не знам какъв е ключът към успеха,но пътят към провала е да се опиташ да се харесаш на всички”-най си харесвам нулите с много гласове.
Това обаче не означава,че трябва веднага да ме пращате на “Северният полюс”,защото не харесвам така наречените “полярни мечки”които действат на принципа на Чудомировият герой- бай Тотьо Чушката,който критикувал всичко и като го питали:
-Добре,бе бай Тотьо кажи как да го направим,той отвръщал:-Не знам как,ама не е тъй!
И обичат всякакви отрицателни стойности.
Знаем,че животът е синусоида,след върхове,следват падове,не дай си боже,някой блогер да се реши и да пусне публикация тогава –ще бъде разнищен и сравнен със земята,вместо да получи подкрепата,която очаква.Радвам се,че напоследък се случва обратното.
Все пак аз съм един реалистичен оптимист(ако има такова животно де) искрено се надявам,че от блоговете и блогването има полза,ако някоя публикация успее да усмихне по-вече хора,,ако някой е излял тъгата си върху виртуалният лист и това му е помогнало да се почувства по-добре-не му се присмивайте, а му помогнете-както беше казал Ясен Антов-Животът е като виенско колело,днес ти си горе,утре друг,същото важи и за долу.
Още една мисъл ме мъчи,ама не мисля да ви я казвам,защото ще се съсредоточите върху нея.
-----------------------------------
*имам предвид блоговете по принцип
За мен напоследък точно това е един от мотивите да публикувам нещо – да предизвикам усмивка по лицата на повече хора. Намирам смисъл и в поднасянето на знания и информация от моята професионална област, които не са известни на другите и не могат да се намерят в интернет или пък са откъслечни, разпилени и е по-добре да се допълнят и систематизират.
Хаха, анонимното животно "интернет"! Има полза от блоговете, има полза от всичко в интернет. Дори и да е само една предизвикана усмивка - пак има полза.
Има полза, разбира се--да не забравяме и за стотиците четящи от чужбина, за които блоговете са най-бързата, обективна(никой не ни плаща, за да пишем каквото ни кажат) и достъпна информация от родината.
Не знам дали можем да променим нещо в света, но поне можем да го кажем и все някой ще разбере, че има хора с различно от официалното мнение.
Щом има толкова много хора, които четат и обсъждат всичко, което се случва около нас значи има начин гласът на писаното слово да стигне до крайната си цел. Е може би не утре, но някой много близък ден в бъдещето, това, което се пише в нета, ще има значение.
— Днес вече ми зададе този въпрос. Говориш като истински търговец. Какъв е рискът, питаш ти, с какъв процент ще нарастнат моите капитали? Ще подобря ли положението си? Тези въпроси нямат отговор. Умът на търговеца се интересува от сделки. Но свободата не може да бъде капитал. Тя е безкрайно приключение, в което рискуваме живота си и какво ли още не, за да усетим за няколко мига нещо, което е отвъд всякакви думи, което надхвърля мислите и чувствата.
За този откъс се сетих като прочетох думата "полза".. :) Това ми е една от най-неприятните думи. :)
Иначе статията е интересна и добре издържана - т.е. цитатът е по-скоро в допълнение към написаното, отколкото в противоречие с него.
От блоговете често няма смисъл или полза, освен лично удовлетворение и удоволствие от това да се пише и да се споделят идеи... което за някого би било много безполезно, но на кой му пука ? :)
Mortisha Med ,предпочитам ако може да се намери решение на проблемите,та даже и без обсъждане
Веселин,както правилно си отбелязял,за някой е безполезно, а за други -може би не . Поздрави и усмивки на всички.