Блоговете като алтернативна публична сфера или аджеба какво правя тук

Няма какво да се лъжем, блоговете нма да променят света; не вярвам, че и моят ще го направи.Не се надвам, че нов, майски ден ще изгрее за българската публичност(пък и не само) ако всички дружно списваме в интернет.Дали блоговете ще ни направят по-усмихнати, по-човечни, по-ДОБРИ???Дали май н тук не идваме с дребните си и не дотам дребни човешки страстенца и страстища???Дали и тук не пренасяме сплетничеството, дребнотемието и пустословието си, в които и без това сме си затънали в истинския свят???Въобще, за какво си позволяваме да да занимаваме другите, след като и без това май няма какво толкова истински съществено да им кажем??? 

Както се казва-да ама не!

Не съм фен на параноята по големи заговори, но трябва да призная, че нашата си редовна, традиционна публичност е сериозно увредена.Много от медиите отдавна са престанали да изпълняват тази функция, т.е. да бъдат такива, които свързват хората, а тя публичността в наши дни се гради само чрез тях.Де да бяхме само ние на този хал, но не сме.В къде по-големи, по-демократични, по-братски и не толкова нам страни положението е същото.Някой се опитва да ти подрежда дневния ред от новини, някой ти казва кое е съществено и кое не.Някой ти казва кой е героят на деня,,,било то от заглавната страница на някой весник или от добрия стар син екран... и за съжаление твърде често едно съмненийце ме гризе за непредубедеността, честността и високо развяваната обективност на този някой.Тъжно ми е като гледам как истинските думи биват убити от дребнотемните многословия, които не те карат да мислиш, а просто искат да те смажат чрез количеството си; как  личностите в публичността биват пометени нанякъде от тълпата.

А сега за блоговете и алтернативността...Вече го казах, но пак повтарям :всички тук си идваме с кусурите и всичките му там недостатъци...но именно в това е хубавото на блогствуването, че се срещаш с хората от живия живот, които си приказват за живия живот, които си имат мнение за живия живот, че и доста се карат при това понякога.Харесва ми да си имам работа с личности.

Това му е хубавото на блога-той демасовизира и дечалгаризира, говоренето е лице в лице; тренираш, закаляваш собственото си мнение...Може и да викаш напразно, но поне полето е по-голямо от всякога.Туко-виж някой те чул.

Но не е важно само да викаш, важно е и да имаш, какво да кажеш, защото в това е шансът, но и отговорността на блога.

Но стига толкова...Вече казах-блоговете няма да променят света.