Блоговете като алтернативна публична сфера.

Когато за първи път преди 1-2 години разбрах какво е това блог, се зачудих защо му е на някого да ви води дневник онлайн. И веднага реших, че това не е моят начин на изразяване. Оттогава съм прекарала десетки часове в интернет, търсейки какво ли не, и съм попадала на десетки блогове, пълни с размишления за залези, разкази за домашни любимци и разговори за любими книги. Защо ти е да напишеш тези неща в интернет? Кой ще ги прочете? Защо ми е на мен да ги чета? Толкова много постинги, които никога няма да получат коментар…

Чак наскоро осъзнах, че хората пишат за това, което ги вълнува. И това, че мен не ме вълнуват любимите книги на някой си, не означава, че няма да се намери друг, който да се развълнува, да отговори, да стане ПРИЯТЕЛ. Макар и само в интернет. А всъщност, защо само там?

Хубавото на блоговете е, че можеш да говориш за всичко. От това, което всички знаят, до онова, което никой не знае, най-личното (стига да искаш). И най-вече можеш да кажеш онова, което официалната журналистика просто премълчава. А дали ще го прочете някой? Това може би не е толкова важно. Важното е, че съществува една теоретична възможност от някой блог някой ден да тръгне някое гражданско движение, което да промени нещо.

А докато това се случи, пък и да не се случи, блоговете ще създават стотици връзки между хората. Онези връзки, които ни правят общество и които не усещаме в реалния свят, въпреки ще всеки ден се разминаваме с мнооого хора.