Блогер Яничка– без музика не може :)

Ето, намерих време и муза и аз да напиша моето представяне. Ще се върна назад в детството си, което за съжаление много позабравих, защото колкото повече стават годинките и се потапям в живота и неговите трудности, забравям онези щастливи и безгрижни години, когато не поемах отговорност и не обмислях толкова много нещата...
Първите години от началното ми образование минаха в 6-то училище, което много си го обичам. То е много близо до дома ми и повечето мои съученици от онова време и до днес са ми приятели и са ми скъпи :)
Основните ми спомени от 7 клас нататък /тук въздишам тежко/ са, че много учех, много книги четях, бях много съвестна, но малка част от съучениците ми ме обичаха. Повечето ме смятаха за “зубърка” и не беше квалитетно да съм тяхна приятелка. В един момент много ми дойдоха тези емоции и се преместих в друго далечно училище. Там картинката не беше по-различна. Всъщност голямата разлика идваше от това, че 99% от класа ми бяха диви чалгаджии. И аз не споделях този “музикален вкус”. Тук е момента да вмъкна колко държа на музиката. Това най-вероятно се дължи на  баща ми, който е музикант и до момента, в който се пенсионира, свиреше на барабани. От тук и ритъма в сърцето ми /клише, но най-точно описва всичко/. Като малка мечтаех да свиря на барабани, имах си едни палки и често се опитвах да му подражавам. След това дойдоха мъчителните години на уроците по пиано – така и не можах да се науча да “командвам” пръстите си и да свиря и с двете си ръце. Но на сила хубост не става. Имах и период, в който се учих да свиря на китара, при това на дена много раздрънката, която още си пазя като спомен вкъщи. Но най-голямата ми любов беше и ще си остане пеенето. Основната си музикална култура държа на Бочева и хор Борда смяна. Там прекарах 6 години. Сега като си помисля за тях, много ми липсват. Чак сега мога да ги оценя. Тогава не можех, защото Бочева много ни юркаше – репетиции почти през ден, по няколко часа до късно вечерта /а бяхме още деца/, а ако отсъстваш на следващото ти идване пред всички те питат: “№91, ти защо не беше на миналата репетиция?” Много концерти сме имали в зала България и къде ли още не. Пропуснах първото си излизане в чужбина в хора, защото напуснах заради едно соло, което силно вярвах и още вярвам, че аз трябваше да изпея, но го дадоха на друга. А аз несправедливост не търпя :) Каква ирония, тогава  хора замина за Япония, а сега работя в японска фирма и много ми се иска да се запозная отблизо с тази култура... След Бодра смяна смених много хорове, запознах се с много добри певци и музиканти. Последно пях в няколко църковни хора, където мога да ви уверя се пеят прекрасни песни.
Другата ми голяма любов е английския език. Немския ми е слаб, но английския... В началото много го мразех, също беше на сила като с пианото, но в един момент, и за не знам как стана – се влюбих в този език. И така – до ден днешен. Дори си изкарвам хляба с него :)
Към безгрижните ми години принадлежат и онези, голяма част от които прекарвах във Варна. Всяка лятна ваканция бях там, обичах морето и още го обичам /затова не признавам никакви планини/, обичам и слънчевите лъчи...
По времето, когато завършвах училище от зубърка еволюирах в голяма купонджийка. Дискотеки, клубове, партита, компании ... Тогава слушах електронна музика, всеки петък бях в “Супата” /култово заведение, Eneq ще потвърди, въпреки че “заведение” не е точната дума за него, а може би “дупка”? :)/ С какво умиление си спомням за дните, в които бях със синя или сива коса, заради някое парти на Метрополис :) Тогава имах една прекрасна компания, с която бяхме редовни на всички партита. Вече ни се разделиха пътищата, но с някои от тях още се виждаме и това много ме радва.
Електронната музика се съчетава и джаз и соул много добре /поне ако питате мен/. Спомням си как открих музиката на Рей Чарлс. Още в ученическите ми години попълвахме много лексикони. Въпросът каква музика слушаш и кой е любимият певец беше редовен. А аз още си нямах любим певец. Тогава баща ми каза няколко имена от сорта на Нат Кинг Коул и Луиз Армстронг и аз ги написах в лексикона. Той ми пусна Рей Чарлс. Влюбих се в този невероятен човек, и до днес му се възхищавам страшно много, въпреки че миналата година почина. Обожавам музиката му ... Това ми напомня една моя страст – четенето на биографични книги за музиканти и артисти. Изключително са ми интересни. Имам доста такива вкъщи. Винаги ми е било интересно да разбера как някой от нищото е станал гений в музиката /като Фреди Меркюри да речем/ и как е протекъл живота му. Много обичам и “евтините” кримки  на Дж. Хадли Чейс – изчела съм страшно много, но откакто имам постоянна работа и изобщо много задължения след работа нямам време за никакви книги. От това ми е много тъжно...
Като човек съм реалист граничещ с  песимист. Ето защо и не разбирам подобни автори като Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Знам, че те имат много фенове, но за всеки си има почитатели. Аз не съм от тези, защото не разбирам фентъзито и фантастиката. Искам да чета за неща, които реално могат да се случат. Приемете мнението ми като лично, защото си и лично мое, като част от моето представяне в блога :)
Тази година се дипломирах. ИТ. Бакалавър. Много дълго ми се видя ученето, още повече че го съчетах с работа на цял работен ден, но и това свърши. И се гордея със себе си, защото не беше лесно. В последните си години го съчетах и с второ средно в Английската гимназия – винаги съм искала да уча там и сега на дърти години го правя. Явявам се като частна ученичка и просто взимам класовете до 12-ти клас. На всеки изпит се срещам с едни малки момиченца и момченца и все си мисля притеснено: сега като вляза в стаята една такава изтупана и на токчета и онези ще  питат: “Вие ли сте учителката?” :) След висшето, което вече имам, само диплома нямам официално връчена, имам страшно много планове и амбиции за бъдещето. Чак не знам дали ще ми стигне живота за всичко, което искам да науча...
За любовта – да, тя може да спаси света :)  С Тери се събрахме преди 2 години и я да видим....5 месеца. Официално за първи път се видяхме на Графа – аз бях с една моя много добра приятелка, също потребител на сайта, която се оказа негово бивше гадже. Тя ни запозна. После ми даде q-то му да го питам нещо за Kazaa и така тръгнаха нещата. До тогава бях имала какви ли не връзки и точно в този момент мислех, че скоро няма да срещна някой, с  когото да се чувствам добре. Но, о, чудо – вече толкова време се разбираме, караме се от време на време, но пак се обичаме, той не разбира манията ми да купувам мебели и шкафове, но пак си ме търпи, аз го карам да стане по-подреден и изобщо е весело :) И така – от тогава до сега сме много щастливи с възходи и падения като във всяка връзка, защото живота не е само рози. И двамата се развиваме с помощта на другия. Постигаме заедно мечтите си. Пътуваме заедно и създаваме неща като бглог заедно.
Помня първото ни пътуване до Кушадасъ. Аз разбира се, като много печена и готина предложих да ходим там и изживяхме едно незабравимо лято /само седмица за съжаление/. Имахме много смешни случки като да се заключим сами в една баня и да се налага да чупим прозореца, за да излезем, защото беше през нощта и щяхме доста да си седим там...
Ще взима да спра, че стана като автобиографична книга :) Който е стигнал до тук, благодаря за търпението :)