Блогер Тери - представяне :)

Гледам, че АРАГОРН е подел инициатива в групата "Аз Б/г/логърът" да се представяме. Та да се представя и аз :)

 Роден съм лето господне 1978-мо, в един мразовит пролетен ден, който ще да е бил към 25 април. Тогава не съм подозирал що за говедо ще се пръкна, докато не ми отвориха очите и не ми казаха, че съм Теле. Аз поначало леко се обидих, но после разбрах, че зодия му викали на това.

Та както и да е. Тогава още бях един любознателен, пък и пестелив. Всъщност, май само тогава съм бил пестелив - легендата гласи, че съм отишъл с 50 ст. на детска градина и цял ден съм ги стискал в ръка. Но това тогава, сега като видя някой лев го изпращам по живо по здраво :)

Като малък баща ми ме наричаше хан Тервел. В детската градина като ме попитала учителката как се казвам, аз съм и казал същото. И тя ме записала в дневника така - първо име Хан, второ Тервел :) 

Животът ми мина в четене на книжки. Още като бях в детската градина аз се записах в библиотеката. Тогава спирах на първия рафт и избирах онези големите илюстровани книжки, а другите рафтове в дъното, на които се мъдреха страшни книги не ми бяха интересни.

Та четейки книжки ми се случиха много нещица, като между тях да глътна пирон, да бръкна в контакт няколко пъти, да разглобям всеки път часовника на тате за да "видя какво има вътре и защо цъка и дали не може да ползвам двигагеля за по-важни неща, като да задвижва влакче" и т.н.

Докато растях моите интереси се сменяха постоянно, бях фермер, бях астроном, после микробиолог, доктор, химик, пътешественик, фотограф и какво ли още не. Увлеченията секнаха, щом видях компютъра, този мечтан Правец 8Ц, който бе изложен в РУМ Младост. Ходих да го гледам всеки ден след училище, беше изложен на втория етаж, точно след стълбите, а неговия зелен монитор така привличаше моето детско въображение..

После дойде ерата на ББС-ите, в която взех дейно участие и тогава горе-долу пих и първата си бира. После логично дойде и Интернет (към 94-та), ДОС-а бе заменен от Windows...и дойде време да ида войник.

И ме пратиха мен, с трите (тогава) диоптъра късогледство граничар! Да пазя аз славно нашата граница! То какво пазене, аз не можех да видя мишените, камо ли да пазя, но се научих :) На едни стрелби лейтенанта ми викаше накъде да стрелям, та взех изпита с отличен :)

Там горе на заставата животът не бе лек, но бе и направо абсурден. Но там се научих да правя неща, които винаги съм мечтал, като да яздя кон. Чувствах се като индианците. Имах жребец на име Краси, с който препусках из поляните, а автоматът Калашников подскачаше на гърба ми. Там имах много забавни случки, които ако някой ден опиша, ще се превърнат в бествюър (сори, броячът го спрях временно) :)
След като излезнах от казармата, вече можех да развивам невероятни пешеходни скорости, поради факта, че всеки ден обикаляхме 26 км. маршрут в пресечена местност. Но когато се върнах в София това не ми помогна особено, защото седнах отново на компютъра и се върнах в добрия стар Интернет :)

И така...последните 5 години са ми що-годе публични и те не са така интересни, освен последната една година, която се извъртя на такива бързи обороти, че още не съм осмислил какво е станало и защо :)

Та това е от мен :)