Благородното убийство

Не знам, но да оставят жената да умре от глад и жажда...Това вече не го разбирам.
Също така, да я държат 15 години изкуствено жива, също. Нямам идея как трябва да се процедира в такива ситуации. Случва се и след дълги години кома да се събуди пациента и да заживее нов живот. Но дълго след събуждането той трябва да се учи да живее, тъй като органите му са атрофирали от бездействие. Докато лежи, сестрите му правят масажи, но липсата на движение би накарала такъв човек да е неспособен дори да стане от леглото.
Дано на никой не му се случва!

Твърдо съм убедена, че човек трябва да има възможността да се разпорежда със собствения си живот. В ситуация, когато болестта те правиш на скот от болка или от невъзможност да контролираш тялото си, трябва да можеш да си отидеш спокойно. Когато дори опиатите не помагат срещу болките, когато си се превърнал в жив труп, трябва да можеш да се спасиш в смъртта. Който е виждал раковоболни в последен стадии или квадриплегици, чиито очи молят за смъртоносна инжекция, го разбира това. Другото е демагогия, облечена в лицемерни позовавания на принципи.
Ето един типичен случай:

Британски съдия разреши евтаназия за 11-месечно бебе

Специалистите твърдят, че детето не изпитва нищо освен болка и енечовешко, макар и понятно, искането на родителите за поддържане наживота му на всяка цена
08.10.2004

Британският върховен съд разреши на група доктори, лекуващи бебе сопасност за живота, да го оставят да умре, ако състоянието му се влошизначително, информира Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).

Шарлот Уайт е родена три месеца преди термина и страда от сериозни дихателни и неврологични проблеми.

Според докторите 11-месечната Шарлот изпитва постоянна болка. Тетвърдят, че е нечовешко, макар и понятно, искането на родителите заподдържане на живота й на всяка цена.

Бебето е включено към апарат за изкуствено дишанe. Без него то е обречено, тъй като не може да диша самостоятелно.

Съдът, произнесъл се в полза на лекарите е обявил, че на Шарлоттрябва да бъде предоставено "колкото е възможно повече време сродителите и да посрещне края си, обкръжена от нежните грижи на тези,които най-много я обичат".

Била е разглеждана и възможността за трахеотомия (операция, прикоято се поставя тръба, с помощта на която се диша), но е билаотхвърлена, допълва Newsru.com.

Коментирайки решението на съда, председателят на Комитета по етикакъм Британската медицинска асоциация д-р Майкъл Уилкс заяви, че делотое било изключително трудно и емоционално за всички.

"Когато между родители и лекари няма съгласие за това дали да бъдеподдържан или не живота на тежкоболно дете, единственият път заразрешение на казуса е предоставянето му на съда", допълва Уилкс.

Родителите на 11-месечното момиченце, които очакват още едно дете, заявили, че няма да оспорват решението.

Според британски експерти случаят е един вид фактическо признаванена евтаназията. Делото "Шарлот Уайт" впоследствие може да бъдеизползвано като прецедент.

Решението на Върховния съд е водещо за по-голямата част от британските вестници.

"Шарлот трябва да бъде оставена да умре", пише "Таймс"; "ОставетеШарлот да умре", обявява от своя страна "Дейли телеграф". И дветеиздания публикуват големи снимки на бебето.

"Индипендънт" си е спестил заглавие по темата и публикува основнатачаст от съдебното решение, което дава правото на лекуващите лекари даоставят Шарлот да си отиде от този свят, ако състоянието й се влошизначително в бъдеще.

В коментар по темата "Таймс" изразява несъгласие с факта, че спорътмежду лекари и родители е бил поверен на съда. "Родителите трябва даимат последната дума за живота на своето дете", пише вестникът идобавя, че страданието на Шарлот може скоро да приключи, но законовитепоследици от нейния кратък живот и страдание ще продължат дасъществуват.

"Индипендънт" публикува кратки биографични данни за съдия Хедли,взел решението по случая "Шарлот": 58-годишен дълбоко вярващхристиянин, който е взимал някои изключително трудни решения презкариерата си на магистрат.

Изданието припомня как веднъж съдия Хедли заключил, че безплоденмъж, чиято бивша партньорка забременяла по изкуствен път от анонимендонор, има правото да бъде смятан за законен баща на детето."Индипендънт" допълва, че самият Хедли е баща на четири деца.

Четох едно интересно мнение в Нюз.бг по случай решението на съда за тази бедна жена. То е спомените на един от читателите, относно книга, която е чел. Та е преразказ. Ще го цитирам:
"Някакъв колежанин играч по американски футбол се събужда с главоболие и си спомня за последния мач от сезона - финала на колежанската лига, който неговия отбор печели с негов рън и купчина играчи върху него...Затова го боли врата, ама си струваше - казва си той. Ние сме Шампиони. Става да се бръсне, понеже днес е дипломирането му и отново чува гласовете, които вече две седмици му говорят да се върне...
Разказа продължава как той се дипломира, заминава за малко градче в Мисури, където работи като банков служител, шефа му е много доволен от него, той се наслаждава на работата си (как г-н Джоунс, пенсиониран автотехник идва да проверява всеки ден банковата си сметка). Той много обича да се заседява в сейфа на банката и да диша мириса на пари и да си мечтае какво би направил с тях. Един ден влиза много красиво момиче, съответно те се венчават, имат малка дъщеря, която той обича да гледа сутрин как спи и да се наслаждава на чертите и...
Тогава той пак чува гласовете, които идват да му кажат, че съжаляват..Той се намира в сейфа, жена му и дъщеря му са пред входа и му махат за сбогом плачейки, вратата се затръшва...Изведнъж той се намира в легло в болница и чува лекаря д аказва на родителите му: - Направихте правилния избор. - и изключва респиратора..."
По нататък читателят почва да разсъждава, че нямаме право да се разпореждаме с живота на хората. Според него някои имат по-щастлив, макар и виртуален живот докато са в кома, отколкото докато са живели в реалния свят..
Не знам, може би е вярно?

Относно евтаназията, аз съм против поддържането на човек жив, когато когато той се мъчи. В крайна сметка, ако държим на този човек /а дори и това да е човек, когото не познаваме/, не бихме искали той да се  мъчи. Разбира се от страни е много лесно да се разсъждава, но аз съм виждала много тежки случаи, много болни, недъгави хора, които се мъчат да живеят и близките им се мъчат заедно с тях.
Онзи ден пътувах в тролея  с една майка, която имаше недъгаво дете. И просто ми става много мъчно за тях. Детето беше с една огромна глава, не можеше да ходи изправено, издаваше едни нечленоразделни звуци, не можеше да говори правилно, но майката го прегръщаше и му говореше нежни думи. Но самата тя беше млада със състарено лице, неподдържана, просто се виждаше, че няма собствен живот, а гледа само детето си. Когато жената слезе на спирката си, хората в тролея започнаха да говорят за тях - едни бяха против съществуването на това дете, други бяха за.
Вярно е, че всяко човешко същество има право да живее, но то трябва да почувства насладата от този живот, мъките и радостите, а това дете просто нищо не чувстваше, както и самото то не можеше да даде живот на друг по-нататък.
Виждала съм и други, на които родителите им се разболяваха от склероза, те вече не знаеха какво правят, бягаха от къщи, загубваха се, децата им тръгваха да ти търсят, непрекъснато се страхуваха от пожари и от наводнения, въобще едните не съзнаваха, че живеят, а другите - здравите - страдаха заради болните.
 Иска се много сили, за да гледаш някой болен, но всяко нещо има граница и силите накрая се изчерпват. Така че, аз смятам, че колкото и да ти е скъп един човек, просто не трябва да го спираш да си отиде по-скоро, за да останеш с хубавия спомен за него, а и той да си отиде спокоен, без да се мъчи.

Животът много често ни е измъчвал карайки ни да се замисляме, защо по дяволите трябва да се борим със зъби и нокти да оцелеем в него, при положение, че е изпълнен с толкова много мъка. Но според мен на всеки му се живее. Всеки ни се струва скъп и свиден, независимо от проблемите, които има и болките, които чувства. Всички ние водим борба за живот, но идва един момент в който той ни побеждава (или смърта побеждава живота). Тогава трябва да му се отдадем, а не с помощта на медицината да се мъчим да изкоткаме още малко. Щом тялото ни вижда, че няма смисъл да се хабят ресурсите на майката природа, какви сме ние да се месим в толкова глобални въпроси. Все пак всеки само си притежава живота. Има моменти в които някой е безконктактен и не може да ни каже какво точно иска от него. Да го има или не. Точно заради тези моменти според мен е и голямата полемика. Никой не знае в такова състояние как точно се чувства човека изпаднал в него и дали прекратяване на "мъките" би имало положителен ефект. Тогава избора опира до най-близките, а те в повечето случаи избират да виждат всеки ден почти празен човек, подържан от машини. Не знам, като се замисля чак ме е страх да продължавам да разсъждавам. Темата е тежка и никой не знае какво го чака в бъдеще. Дано на никого не се случва подобно нещо, но природата преди всичко.

---

Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net

Мисля, че бъркаш ефтаназията със съществуването на хората с неравностойно положение. Идеята на автора беше за изкуственото поддържане на живот, а не дали трябва да съществуват хората с недъзи. Да се родиш с недъг и да ти поддържат живота разни машини са две коренно различни неща. Примера - жена живее 15 години в кома, и един пример който ти даваш с майката в тролея. Не е едно и също. Хората с недъзи могат И живеят сред нас. Дори се реализират в живота. Най-простия пример е Форест Гъмп. Ако не си гледала филма или чела книгата искрено то го препоръчвам. Ще видиш една незатихваща доброта от един човек с недъг. Дори и измислено все си мился, че има такива хора.

Стивън Хокинг е жив пример за това, че и хората с недъзи могат да бъдат гении и да живеят.
Това е един от най-известните астрономи, който е написал много книги за Вселената, черните дупки, звездите и много други неща. Неговите книги са невероятно увлекателни, той разказва за чисто научните неща с един език, който се разбира от всеки. Подобно на Айзък Азимов и неговите научнопопулярни книги.

Мисля, че Тони е засегнала и двете теми - за хората с недъг и за ефтаназията.
А за Форест Гъмп -  гледала съм този филм и разбира се ме накара много да се замисля. Но нека бъдем реалисти, колко такива случаи на реализация има в истинския живот? Аз поне не мога да се сетя за такъв мой познат - напротив, колкото и да ни се иска, може би не правим достатъчно хората с недъзи да се реализират така, както нормалните. Не помня вече Форест Гъмп по истински случай ли беше или не, но така или иначе отдавна не вярвам на всичко, което дават по филмите.

По принцип съм "за"  еВтаназията, но .... зависи. Не трябва да оставяме хората да се мъчат в последните дни от живота си и трябва да им дадем възможността да си отидат от този свят с достойнство.

Обаче...  моралните въпроси около евтаназията си остават : Кои сме ние, за да решаваме кой и кога трябва да умре или да живее? Как можем да сме сигурни, че близките на болния желаят неговото добро, а не просто да се отърват от него? и т.н.

Аз съм била свидетел на това как една жена,  майка на моя приятелка, се мъчи в последните дни преди да почине от рак на гърдата. Става дума за такива невероятни, нечовешки страдания, че близките й желаеха само едно - тя да си отиде по-бързо, за да се съкратят мъките й. За такива случаи става дума най-често, когато слушаме за медицински сестри, лекари или санитари, осъдени за това, че са умъртвили болни хора.

Още нещо: Напълно съм съгласна, че хората с недъзи имат място сред нас, място, което понякога е много голямо. Само че не разбирам къде тук се намесва въпросът с евтаназията?!?! За евтаназия се говори, когато някой човек е в много лошо, трагично здравословно състояние И или сам изразява желание да умре, или не може да изрази такова поради състоянието си (кома, слабоумие, склероза и т.н.). Не може и дума да става за евтаназия, когато говорим за някои от гениите на нашето време, които по стечение на обстоятествата имат някакъв физически недъг

Не знам защо търсите връзката с еВтаназията - просто е даден пример за това какви нещастия има и могат да се случат на хората.
Относно поправката в правописа на думата - хайде да не издребняваме да си поправяме грешките, всеки прави грешки в постингите си от бързане или поради друга причина....

Не издребнявам, Janichka, и не го приемай лично, моля те :) Просто ми направи впечатление, че тази грешка присъства в няколко поредни постинга, по няколко пъти ... Всички пишем по време на работа и правим малко или много разни грешчици. Иначе много добре знам, че и ти и Teri сте културни и много интелигентни хора, които нямат проблеми с правописа. Съжалявам, ако съм обидила някого :(((

Аз лично нямам нищо против да ме поправят хората, когато греша. Това е начин да науча нещата, които не знам :)

Аз съм против евтаназията!!!Правото на живот ни е дадено от Бога и само той може да ни го отнеме!Извършвайки евтаназия ние всъщност погазваме  заповедта "Не убивай!".Щом е писано на човек да страда,значи такава му е личната карма.По този начин той изкупува някакви грехове.Освен това на човек е отредено да страда толкова,колкото може да понесе.Това го има и в книгите на Лиана Антонова,ако сте ги чели.Всеки,който е за евтаназията,дори и само да си го мисли е един убиец!Между другото няма световна религия ,която да одобрява евтаназията и абортите!

Според мен евтаназия означава да не се подържа изкуствено животът на безнадеждно болни хора. За никакво убийство не става въпрос. Дори напротив. Месим се там където не ни е работата, защото ако не са тези "машинарии", човек ще предава богу дух, когато тялото му реши, че е така. По този начин вървим срещу природата.

---

Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net