Благодаря на моята държава - част 3

Днес не стъпвам по земята, а по облаците. От няколко дни ме измъчваше дилемата да ходя ли да примрънкам в една институция. И... докато се канех, ми се обадиха от институцията - това, което обмислях, вече се беше случило, защото служителите си следят нещата и си ги придвижват. И... отново ми връщат надеждата, че може да се получи трансформацията: плачеща върба->синя смокиня. Благодаря на хората, които помогнаха всичко това да е истина. Благодаря на моята държава и на моите съграждани за подкрепата и на мене си, че не се давам.