Ако този прозорец беше мой ,нямаше да имам нужда да го затварям.Да почувствам бриза вместо миризмата на стар автомобил минаващ покрай мен,да чуя вълните разбиващи се под прозореца, вместо чалгата ширеща се по пиянските заведения и при нужда да скоча от него без да привлека нечие внимание.
хм...измъчва ме мерака да скоча и да доплувам до острова отсреща. Ама като се има предвид, че аз все дивото гоня, не е изненада. Да имаш къща на брега на морето с прекрасен дървен, истински прозорец с единични стъкълца с маджун и всичкото това в стая от камък и зид поне 50 сантиметра...и да ти се иска да се намокриш... Нещо трябва да ти има.
Понякога, "Да гониш дивото" е занимание достойно, за хора смели и авантюристи, на мен ми харесва. Всъщност, ако прозорецът беше твой, скромното мнение на автора би било, че ти си на остров. Вгледай се ако обичаш във отражението на лявото стъкло. Авторът казва, че с удоволствие би те придружил плувайки до отсрещния бряг.
еее, всичко изглеждаше съвършено преди да разгледам отражението в лявото стъкло....Височко ми е...Недей, приятелю, ку скокнем, ш,съ удавим. Дай да си помечтаем. И няма повече да разглеждам отраженията.
Ако този прозорец беше мой, сутрин за разсънване щях да си пия кафето, взирайки се в морето, слушайки песента на вълните в прибоя...Вечер през него щях да изхвърлям дневната умора, взирайки се в небето, търсейки Голямата мечка и Алкор от нея, Малката мечка и Дракона между тях, полегналата Андромеда, Орела, Орион, неизменната северна полярна звезда, насочвала мореплаватели и астрономи от древността до днес. Вляво от прозореца щеше да ми е "връзката" със света (компа)...Зареждащо е плясък на вълни да гали слуха ти, синята гледка навън, мириса на море...От дясната му страна щеше да е дивана за релакс. Лятно време прозорецът нямаше да бъде затварян, за да усещам морския бриз. Е, зимата е друго нещо..."Изнасяне" към топлите страни няма да има, но и няма да е постоянно отворен. Може би сутрин и вечер, нещо като ритуал, като посрещане и изпращане на деня..."Намечтах се, измечтах се", време е за нещо прозаично. Няма ли някой да затвори този прозорец, че есента чука по него?
Авторът казва здравей на Далето!!! Много е вероятно в близост до прозореца да има една истинска камина, тогава през хладните есенни и студени зимни дни, пред играещите пламъци и люлееща се на стол, с кристална чаша червено вино, Далето ще може да търси, "Полегналата Андромеда"
Камината върви с кожа, не уточнявам каква, за да не скочат природозащитниците...Може и китеник, за разнообразие...И защо полегналата Андромеда само да търся? Току виж и Персей или Сириус "полегнал". А кристалната чаша с червено вино не е за изпускане. Тук следва "дълбокомъдрено" намигане.
...щеше страшно да ме дразни факта, че хоризонта е толкова ограничен и прозорецът не е на другата стена, от която гледката вероятно ще е като хората. Ако прозорецът беше мой, щях просто да съм тихо и кротко щастлива и да пиша по- често :). Браво на автора, чудесна провокацийка :)
П.с. Ела, мушкато в на посред морето? :))) Бих сложила бонсай от смокиново дръвче. Ако можех да правя бонсай, де :))
...щеше страшно да ме дразни факта, че хоризонта е толкова ограничен и прозорецът не е на другата стена, от която гледката вероятно ще е като хората. Ако прозорецът беше мой, щях просто да съм тихо и кротко щастлива и да пиша по- често :). Браво на автора, чудесна провокацийка :)
П.с. Ела, мушкато в на посред морето? :))) Бих сложила бонсай от смокиново дръвче. Ако можех да правя бонсай, де :))
като силно визуален човек - цветовете са от голямо значение за мен.
розовото и червеното ще бaлансират синьото на небето и морето,
а бялото ходи на всичко :)))
Много ти благодаря за оценката и на Госпожица Георгиева, за това, че първа се престраши да напише нещо и на всички останали, цветовете тук са без значение, всеки може да даде свобода на въобръжението и фантазиите си както намери за добре, няма нищо лошо, провокацията беше нещо като нож с две остриета, поне в началото, не се знаеше как ще се приеме, да речем, че не е липсвал късмет, може би се уцели момента... - сега би ми харесало всички Вие, да се сещате по - често за този прозорец и да дадете малко живот на този наш "виртуален дом" или място за събеседване или каквото и да е. С малко воля, всичко е възможно.
А аз благодаря за кораба с белите платна, ще хвана на някъде където е повече море и по-малко суша, че нещо ме е жегнало по двете гънки на мозъка и се чуди защо са ми и те, като може щастие и без мислене или по-точно като взема да мисля и щастието отива по дяволите :)
Ако този прозорец беше мой... щях да взема бутилка вино, да поканя някой специален човек... И ако се окаже, че можем да гледаме заедно в една посока, бих била щастлива да споделя един толкова красив момент с някой :)
И чувство за хумор
Но ако в морето има кораб с бели платна ....
П.с. Ела, мушкато в на посред морето? :))) Бих сложила бонсай от смокиново дръвче. Ако можех да правя бонсай, де :))
П.с. Ела, мушкато в на посред морето? :))) Бих сложила бонсай от смокиново дръвче. Ако можех да правя бонсай, де :))
розовото и червеното ще бaлансират синьото на небето и морето,
а бялото ходи на всичко :)))