Бенджи R.I.P.

В последно време смъртта все се навърта около мен. Днес пак дойде да вземе една душа. Не съм обичал особено Бенджи, но живях с него под един покрив 20 години. Сега като се замисля не беше лошо куче. Дребна булонка, която почти не се забелязваше... а днес е толкова голям... заема почти целия апартамент! Дразнеше ме като лае, а сега толкова ми липсва неговия лай. Знам, че някъде там си играе с Рекс. Първото ми куче. Толкова е тихо...

Коментари

lasombra преди 17 години и 5 месеца

Съчувствам ти. Аз буквално съм израснал с куче (бил са на месец, когато нашите са го взели, а и то е било на месец). Щом умря ми беше мъка и казах, че не искам друго. Прибирал съм какви ли не животинки от улицата за да ги нахраня и да преспят на топло през зимата, но собствено не исках. Обаче сегашното ми куче само си ме избра. Качваше се на третия етаж, само за да спи пред нашата врата, и на мен ми стана мъка и го прибрах. Вече три години го имам, и сигурно ще откача ако умре.

galjatodorova преди 17 години и 5 месеца

Странно... И моето куче се казваше Бенджи. Беше като излязъл от филма "Бенджи, Закс и Звездният принц". Живя с нас близо 18 години. Приспаха го преди три месеца, а аз бях далече- при баща ми. Седмица след Бенджи си отиде и татко. И двамата ме обичаха, всеки по своя си начин...

Сега вкъщи е толкова тихо, че понякога сякаш чувам "стъпчиците" на малкия рошко по плочките. И уж не искам и да си помисля за друго куче, а все се оглеждам да зърна някое, което поне малко да прилича на моя Бенджи и... Знам ли?

Бенджи R.I.P.

Още по темата

Коментари