Вчера вечерта бях на рожден ден на една от колежките. Беше женско парти и си изкарахме много яко. Особено като почнахме да правим разни алкохолни микстури и да вдигаме градуса с кючеци (срам и позор за моя милост с тия кючеци).  Сега като се замисля колко изпих - неустановено количество вишновка, 200 чиста водка Мери Джейн, неустановено количество Блъди Мери и половинка много добро бяло вино - се изненадвам какво немалко количество алкохол съм била способна да поема в рамките на 3-4 часа и почти да не се напия. Брех да му се невиди!

Реших да не изпробвам степента си на резистентност спрямо алкохола и към 23 часа си тръгнах. Докато се завлека до общежитието се поободрих...

Към полунощ с две приятелчета се отправихме на ретро парти в Колизеума. Разбесняхме си се както си знаем. Преграгнахме страхотно, накрая едва успявах да шепна, а на сутринта имах упражнения по Техника на говора.

Дори успах да проверя на практика една теория на едно приятелче. Той все разправяше, че се напивал с минерална вода, аз си умирах от смях и си мислех, че се бъзика. Но след като изпих половин литър минерална вода установих, че е бил абсолютно прав... Ще пропусна момента в който ама наистина вече не знаех къде се намирам и нещо ми се губят около два часа.

Както и да е. Прибрах се към четири сутринта. Вече съвсем изтрезняла се повъртях из малката си стаичка и реших, по-добре въобще да не лягам. И без това трябваше да стана в седем часа за лекции.

И така взех си отрезвителен душ, направих си конска доза кафе и забих нос да чета петата книга за Хари Потър (моля, не ми се присмивайте) и да чакам утринта...

Одавна не бях посрещала изгрева! Беше страхотно! Бях забравила колко е яко да наблюдаваш как се събужда града, а от стаята ми има такава страхотна гледка към целия град! Едната колежка вика, че бил като малък Манхатън нощем! Ще ми се да ви опиша всички усещания и картини на които станах свидетел през тази прекрасна утрин, но просто нямам думи... Пък и вече мозъка ми е така изтерзан...