Безсмъртие и тяло
Мисля си следното нещо от няколко дена.
Ако може всичките мисли от вашия мозък да се запишат на носител, който може да продължи да прави мисли, които от своя страна се ръководят от вашите собствени, това ще означава ли, че сме безсмътрни?
Да приемем, че всичките ни мисли могат да се поберат на незнам си колко милиярда TB хард дискове, защо ще ни е тяло, ако всичките ни спомени са в тези хард дискове и ние може да продължаваме да си правим нови?
Все едно си робот, но си имаш своя мозък. Мислиш по същия начин, по който винаги си мислил. За какво ни е тялото тогава?
И така, както си мисля се сещам само за един отговор: СЕКС.
Чел съм "Навлизане в Психоанализата" на Фройд и колкото и да го отричат, то май наистина всичко произлиза от либидото.
Само дето няма да си ти да си безсмъртният, ами някой друг (компютър), който мисли по същия начин като теб.
Иначе съм убеден, че на този виртуален мозък лесно ще могат да се изпращат сигнали, които той да възприема като възбуда или оргазъм.
Ех, ами Иване така като те чета все едно чета себе си!
ghoster знаеш ли, че ти никога нищо не си докоснал? Нито ще докоснеш нещо завбъдеще, благодарение на електричните сили, които действат! Винаги остават няколко микро, микро милиметра(не се сетих за точната единица, ама е много малко) разстояние между теб и предмета(или живото същество)
Всичко, което усещаш са електрически импулси. Това е гадната истина :) Всъщност аз не мисля, че е гадна де, ама все пак :)
Вие сте големи прагматици бе! Ц Ц Ц!
Аз съм несъгласен с вас :)
Няма да ти кажа сега, че трябва да сядам да уча и не искам да се разсейвам. Да допуснем само, че много неща не можем да възприемем и осъзнаем защото сме ограничени откъм сетива за тях. От тази гледна точка нещата не опират само до ДНК, електрически импулси и т.н.
Темата е дълга. Жалко, че не се мярка Тош. Неговите мнения, колкото и да бях несъгласен с него на моменти, бяха интересни и щеше да е хубаво да се включи в таз дискусия.
Че то това е факт. Има хора, които са останали безсмъртни благодарение на своите мисли, които даже и след векове си имат своите поддръжници и продължават да се развиват и усъвършенстват. Това са личности притежаващи някаква форма на власт (като започнем от целта обществени проблеми и достигнем до хипноза, чрез ораторство). Това е политиката - държавна и църковна. Всяка мисъл отправена от един човек към друг поражда някаква реакция или бездействие. Темата е доста обширна, особено по отношение на душата.
..., а за тялото - то е един инструмен, с който душата работи, за да може да приложи (,ако включим мисълта като фактор на душата) на практика идеите си. Идеите не принадлежат на трупа. Те идват отвън, от околния свят и намират приложение благодарение на трупа. Как иначе, ако Ви е хрумнало да изобретите саморазлистваща се книга, това ще се осъществи, ако нямате тяло. Тялото е това, което контактува с материалния свят благодарение на рецепторите разположени по повърхността му, а душата му е необходима като мотор, за да се задвижи това тяло и то да въздейства върху предметите, за да постигне идеята дошла от мисълта.
Вярно, че компютрите завладяха света, но мисля, че компютърната терминология намира още по-широко приложение
. Много от хората, когато им се наложи да обяснят нещо намират спасение именно там. А това за ъпгрейда много ми харесва :)
Та Батка така и не успях да ти обясня за това твое докосване. Нещо не съществува само ако го дефинираш по начин така, че да няма място за допълнително спорене, и чак след това да докажеш, че не съществува. Така че не можеш да кажеш че докосването не съществува, ако това което разбираш под докосване е нещото което усещаш.
Така че докато не дефинираш Докосването като нещо което изисква пряк контакт, не можеш да кажеш, че не си докосвал.( А и същото се отнася и за любовата)
Но не това е най-важното, за секса и компютрите нали си говорим
. Пък и си чел "Опцията на Тюринг" там нали изкуственият интелект беше преименуван на машинен защото в един интелект на нивото на човешкиа няма нищо изкуствено( това беше за Ghoster, а ако той не е чел "Опцията на Тюринг", по-добре да я прочете).
А за това какво ще те кара да си човек когато можеш да си безсмъртен робот, ами според мен зависи от причинеите поради които искаш да си безсмъртен.
И освен това нали ще има и виртуална реалност...
Мисля, че харесвам идеята за това да останем безсмъртни чрез децата и делата си, щото честно казано аз не искам да съм безсмъртен в прекия смисъл на думата. След 300 години живот така ще ти е писнало от все същата храна, въздух, хора, коли и т.н., че ще си мечтаеш за отвъдния живот из някои други измерения или каквото там се случва като умрем.
Книжката не съм я чел, ще си я потърся...
"Опцията на Тюринг" определено е много интересна книга - една от любимите ми.
ghoster като ти чета последното мнение се сещам за една друга книга: "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Та, там беше много забавна частта, в която жената си стоеше в кафенето и тъкмо откри смисъла на живота и дойдоха вогоните, за да унищожат Земята и да си построят ненужната космическа магистрала :)
Ако след 300 години ти е писнало от живота и не ти се живее - сам може да избереш да не живееш. Няма ли да е хубаво? А, не само да се оплакваш, че живота е кратък. Ще може да кажеш: "Оф, писна ми да живея вече" и край.
Както и да е. На мен не ми беше това идеята. Мислех си, че никой няма да иска такова безсмъртие поради факта, че няма да има тяло(и от там няма да може да прави онова нещо с четири букви :))
Няма да можеш да правиш, ама ако ти залипсва, поне ще можеш да гледаш порно филмчета в интернет до побъркване:)
А ти всъщност тогава няма да имаш хормони и други такива неща, които те карат да ти се прави секс. Доколкото ми е известно кастрираните кучета са по-малко агресивни, а и не им идва и на ум да се размножават. Не ми се мисли как е с човек без тяло.
Ако моите мисли се запишат на носител... това аз ли ще съм?
Я си помислете как се чувствахте последният път, когато бяхте болни от грип. Какви мисли ви се въртяха из главата.
А сега - когато миналата пролет видяхте цъфналите дървета.
Променя ли се моето мислене, когато от малко дете стана красива стройна жена и после, когато стана стара баба? А ако стана спретнат лъскав робот?
Ако го няма МОЕТО тяло, с моя си габарит, външен вид, моето излъчване - мислите много скоро ще спрат да са моите мисли, и цялата ми личност ще се промени. Така както личността се променя с възрастта само че много, много повече!!! Айде не в компютър - ако моите мисли се пренесат в главата на The_Ai - колко време ще просъществуват такива, каквито бяха в моята глава?
Другите хора също влияят на моите мисли, и ако аз не изглеждам както изглеждам - те няма да гледат на мен както сега, и ще ми повлияят аз да се възприемам по друг начин!
Самата идея за безсмъртие из основи ще ми промени ценностите, и това просто вече няма да съм аз. Не че държа толкова да си запазя скъпоценната личност - но и да искам, няма да мога.
Според мен мислите ни се променят с натрупания житейски опит. Например, като си била дете си мислела по един начин, сега мислиш по различен начин, нали? Но това не означава, че твоята същност се е променила, просто си открила неща, за които не си и предполагала.
Мислите винаги са си едни и същи. Съпоставят фактите и знанията ти.
Аз казах: "Ако може всичките мисли от вашия мозък да се запишат на носител, който може да продължи да прави мисли, които от своя страна се ръководят от вашите собствени...."
Т.е. ние ще мислим по един и същ начин. С течение на времето той ще се променя, поради факта, че мозъкът ни ще е преживял нови неща. Но всичките спомени са си останали т.е. нашата същност също.
Брех, много сложно взе да става.
На мен ми се струва, че ако наблюдаваш как един човек израства, ще можеш да забележиш как се променя неговата същност. Донякъде едно дете повече си прилича с друго дете (на същата възраст, от същия град или село), отколкото същото това дете си прилича със себе си на 20 години. Или на 50.
Ако не остарявам, вече няма да се променям - константа. Само ще трупам знания. Самата ми философия, самата ми гледна точка ще е тотално различна. Нали се сещаш оня момък, дето стоял долу до стълбата на Смирненски?
Когато мислите ми се пренесат на някакъв носител, аз даже много по-малко ще се разсейвам и много по-малко ще забравям. Качеството на мисленето ми сигурно ще се подобри - по-добре ще се справям с разни задачи. Обаче нищо от чувствата ми няма да се пренесе на носителя. В момента физическото ми състояние, умората, гладът оказват влияние на мисленето ми. Ето, някой мине и ме обиди - тогава това няма да ми влияе. Ще съм супер рационална.
Онова нещо просто няма да съм аз. А иначе то ще е безсмъртно. Аз не.
Shogun(Странно име за жена според мен, но това си е само мое мнение), според мен има нещо много грешно в расъжденията ти и то е, че ти възприемаш компютърът като нещо метално и неемоционално. Но кой може да каже какво ще представляват компютрите когато, и ако, тaкова прехвърляне стане реалност. Четох научна статия върху изкуственият инателект( съжалявам, че The AI не успя да я довърши, но нищо ще му я преснема да си я прочете
), та и там се споменаваше, че най-успешните досега проекти са били те върху невроните вериги, тоест машината наподобява човешкият мозък. Така че, кой знае какво ни готви бъдещето, може да е възможно да запазваме цялата си същност при прехвърлянето ни в компютър.
А освен това не знам кой е чел една книга, Вечност от Грег Бейр, където когато двама души искаха да имат дете те създаваха програма, компютърна програма, която комбинираше четите на характера им и така създаваха виртуално дете което растеше и се учеше и като достигнеше определена възраст го прехвърляха в човешко тяло.
А и Shogun не ти трябва да се прехвърляш в глават на The AI, сигурен съм, че само при мисълта за това повечето от общите ни познати биха се хвърлили да бягат пищейки.
Basile, направи ми списък на подходящи за жени имена и кой знае, може и да си сменя името.
Говорим за личността на човека, за неговата същност. Аз смятам, че личността не се определя само от мислите, а и от физическото тяло - от външния вид, от химията на организма. Мислите са все едно база данни. В нея ще са записани спомените на човека, знанията му. Но не съм сигурна - по-скоро съм убедена в обратното - че личността му ще се запази. Физическото тяло и процесите в него несъмнено влияят на мислите.
Не съм чела онази книга, и затова не мога да я коментирам.
Няма как в близките столетия да определим кой е прав, не очаквам по-рано да правят експерименти с преместване на човешките мисли в носител.
Няма ли поне някой специалист да се намеси и да каже какво представлява човешката личност?
Всеки ден като се събудя си отварям този блог и си го чета. Незнам защо, но този проблем ми мъчи съзнанието.
Шогунче опитай се да видиш нещата от моята гледна точка(try walking in my shoes - както пеят Depeche mode). Аз като материалист, приемам че спомените са нашата същност. Помисли! Удряш си главата и забравяш всичко! До вчера хората, които си ненавиждала, сега ти стават първи приятели. И това само, защото нямаш предишните си спомени. Като погледнеш нещата от този ъгъл не ти ли се струва, че точно спомените са нашата същност?
Душата я изключваме. Аз не приемам нейното съществуване (може би тук ми е грешката, но кой знае).
Тази седмица разговарях по този проблем с други и хора и стигнах до заключението, че въоще нещо куца в идеята и то е:
"Не е достатъчно само да се презапишем мозъка на хард диск!" Трябват ни и сетива, за да продължим да правим мисли. Ако ги нямаме, то тогава все едно сме затворени. Според мен само визуални и слухови възприятия ще са достатъчни за целта.
АА, и определение за човешката личност не вярвам, че някой ще успее да даде. Брат ми, ми беше разказвал за една книга, в която се казва следното: "Последното нещо, което хората ще разберат как функционира е: човешкият мозък"
Така, че не очаквай определение от специалист. Според мен той не би могъл да го даде.