Безредици в Париж

  Пак гледам новините, втора седмица продължават безредиците в Париж. Изглежда, че най-цивилизованата част на света-Европа също може да произведе диващина и варварщина. Казват, че били банди от млади африкански мюсюлмани и действали с добре усвоена тактика на градска партизанска война, подозира се дългата ръка на ислямистките организации с опит в подобни войни.

  Има няколко гледни точки по въпроса. Да погледнем първо през очите на размирниците. Това са потомците на емигранти, неуспяващи да се реализират. Причините са няколко, най-съществената се корени в самите имигранти и културата им, която позволява в много малка степен интеграцията им във френското общество. Домашното им възпитание не е насочено към желанието за образование, липсата на което е предпоставка за изолация от обществото. Родителите им са дошли с идеята да изкарат пари и французите са ги приели такива каквито са, слабообразовани, невъзпитани работници, а и от такива точно са имали нужда. Но децата им израстнали в тази държава и непознаващи друга родина не могат да бъдат приети по същия начин. От тях се очаква заедно с дадените им права, като гражданство, право на образование, на заеми и т.н. да отговорят с подобаващото поведение и начин на живот. Но това в голяма степен е невъзможно. Представете си случая с нашенското циганче, което дори и да се е опитало да разгледа една книжка, баща му най-вероятно го е плеснал по врата и го е партил да му купи ракия. От друга страна нацизма, колкото и да е малък винаги съществува и емигранта чак до неговите правнуци, ще е приеман като чужденец от някои хора и колкото и да е рядко ще чува изстъпления: да си ходят в държавата, не че съм расист ама чужденците станаха повече от нас и т.н. и т.н. Ако този които е решил да емигрира не преглътне гордостта си интеграцията е изключително трудна, още повече ако не е някой от който самата държава се нуждае, като спортист, учен или богаташ. А дори и да я преглъща понякога чашатана търпението прелива, потомъка на емигранти се чувства в правото си да се бори,той не е виновен, че е роден и израсъл в страна която не го иска. 

  Другата гледна точка е на местното население и другите несвързани пострадали. И те са прави. Казват: ние ги взехме в държавата ни, помогнахме им, търпяхме ги, а те как ни се отблагодаряват? Така се ражда нацизма и фашизма. Някой щекаже, че това могат да кажат груби и немислещи хора, ноняма да са съвсем прави. Защо французина е длъжен да е философ и интелектуалец за да може да живее спокойно  в собствената си държава. И дори и да е такъв, защо е длъжен да съчувства на някой си от Африка, след като леля му, брадовчед му и т.н. имат повече нужда от съчувствие и помощ.

  Третата гледна точка е тази на политиците. Те знаят, че трябва да балансират и да се харесват на колкото се може повече избиратели. Проблема е дали повечето избиратели няма да предпочетат една по твърда ръка. Минало е достатъчно време от Хитлер за да се опитат хората за пореден път да повторят грешките от историята. Ето това е един от сериозните проблеми с който може да се сблъска  Европейския съюз и да не го преживее, само дано не попаднем и ние за пореден път на грешната страна.