Безработно :):):)
Абе ревах, ревах, ама ми мина.
Днес шефката ми съобщи, че нямало да ми продължат договора. Щенахвърлям няколко мотива, че другите не си ги спомням. Разсеяна съм(това не мога да го отрека…ама каквато и работа да върша, все ще съмразсеяна…), от което спадало качеството ми на работа. Не съм билазаписвала коректно съобщения, не съм можела да преценя приоритета им.Имала съм рязък тон ( ей на това се облещих все едно имам дисковевместо очи - попитах какво значи и тя започна така да увърта, че пак неразбрах как тъй тонът ми е рязък) при комуникация с клиенти, от другастрана съм говорела с накъсани и недовършени изречения (това е вярно,не мога да го оспорвам, така си говоря и Ицо много го мрази - нарича говадене на думи с ченгел). Облеклото и прическите - не съм успяла да севпиша в бизнес стила. То и те не носели скъпи дрехи. Да бе. За мен и 30лв, които те дават за панталон например, са много в проценттноотношение на заплатата, която имам. Пък и ми се случва да ям. Случайно.Както и да е. Била съм твърде артистична, за да погубвам талантите си(те па едни таланти) в администрация. Трябвало да се насоча къмпо-креативна професия.Примерно маркетинг (? ако имах и някаква идеякакво е маркетинг, пак хубаво) или работа в рекламна агенция. Но тъйкато те нямали такива креативни позиции, нямало смисъл да оставам наработа. Мога да напусна, когато си искам до 16 април.
От всичко това произлизат положителни и отрицателни неща.
Отрицателно:
- Ще трябва да карам с много по-малко пари на месец. И с тия ми бешетрудно. Сега хич не знам О_О. Ма карай, то с ядене, без ядене все тая.
- Май ще пропусна Гардиън по горната причина. За Айрън Мейдън вечеми взеха билети и ще трябва да върна парите, което хич не виждам как щестане.
- Ще имам прекалено много свободно време и няма да имам оправдание за липси от Уни.
Положителни страни:
- Ще си нося старите грозни дрехи КОЛКОТО СИ ИСКАМ и никой няма да го бърка за това как изглеждам.
-Ще си правя каквото искам с косата.И ще си се гримирам в черно.
- Ще си нося маратонки до откат. Ако намеря пари да си купя.
-Няма да лъжа толкова често и няма да се стряскам от телефонен звън.
-Ще мога да си почивам повече …дори ще имам време да се виждам с приятелите си О_О.
-Няма да се блъскам в тролея, а само в 280.
-Ще имам време да си изкарам шофьорската книжка.
Ми това е. Сега остава да измисля каква, аджеба, “артистичнА”професия е подходяща за моя милост. Щото всички разправят, че пишадобре, че правя страхотни снимки и съм добра актриса, ама кел файда,като а) аз не им вярвам и б)дори да е истина, кой ти вади пари от тия неща…
Абе какво съм се задертила. И без това не искам да работя. Бебеискам. А да, ето още нещо положително - след като вече няма да работя,значи няма смисъл да пия хапчета. Пак стигнахме до позицията, че тъй итъй нямам достатъчно стаж, все 180 лв майчински. Все тая дали ще е сегаили наесен, или догодина или по-догодина. Пак ще си я караме на късмет.
Значи, Винка, на мен що-годе отрицателна ми изглежда само т. 1ва от "Отрицателно:". И то наблягам на що-годе (както и да се пише ;))
Останалите ми звучат много положително, а това:
"-Няма да се блъскам в тролея, а само в 280."
си звучи направо причтно-забавно ;))Моят съвет - щом са те посъветвали за маркетинг - просто разбери какво е това чудовище и го обязди! Накарай го да ти се подчини и го използвай :)))
Най-приятелски съвет, без да те обидя, но понякога е добре една жена да има за "работни дрехи" един-два панталона, които не са джинси и нямат джобове и две-три нормални, класически дамски ризи. Не е задължително да са пенсионерски, може да са във всякакъв цвят, и може да струват и 20 лв, въпросът е да имат по-стилен вид или да ти пасват добре на твоя стил, без да те правят на леличка. За в бъдеще, когато все някога пак ще решиш, че искаш/трябва да работиш за някого - ще ти се наложи да ги използваш.
Колкото и зле да си мислиш, че би изглеждала облечена така - имай предвид, че в целия свят фирмите все пак уволняват подчинени, заради външен вид, неотговарящ на етикета на обличане. После се съдят до второ пришествие, но това става непрекъснато. Затова и много често предварително те запознават с фирмените изисквания за облеклото дори преди назначението.
Виж лично в нашата фирма няма етикет. Всички са облечени с дънки и тениски, но винаги изглеждат прилично. Понякога, когато наемаме хора (не говоря за програмистите), говоря най-вече за избор на секретарка или сътрудник, наистина не прави добро впечатление странния външен вид - идват с разпрани дънки, рошави прически, обици на носа или пъпчето... Трябва ни за работа, не да я разглеждаме. Не говоря за полуоблечените, които вероятно ще ги грабнат веднага в съседната по сграда фирма....:)))
Естествено, че всеки човек си има право на лично решение за външия вид и не бива някой си да му казва как да изглежда, това разпалва и моето желание да мина в опозиция, но и фирмите си имат право на лично решение за фирмената си политика. Така умни хора може да останат ненаемани, освен ако не успеят да впечатлят веднага. Виж, в този случай, когато правят впечатление на умни и можещи хора, но нетрадиционни - веднага наемаме. Имахме веднъж девойка с розова коса и странни дрехи, но в неин типичен стил, който й отиваше. Разделихме се с нея за несправяне с работата, не заради ексцентричния й вид.
Това ми беше идеята. Инвестирай на части, разумно, по малко пари в дрехи с по-класически вид. Не е нужно да са много на брой, но да има взаимо-заменяемост и съчетаемост между тях.
.................................................
Иначе, това може би е важен знак, че може да се помисли и за бебе? Аз все това намилам, но е много хубаво.
Наша приятелка говореше за бебе 10 години и го роди най-накрая на 30. И сега страшно я е яд, че не го направи на 20. На нищо не му идва времето. Все трябва да го сместиш, когато не му е времето. Ама когато хич не му е времето..... Поне при нас е така.
*гуш*
Мен вече ме е яд, че не родих на 18. Тъй че вече няма никакво значение кога ще стане. Негова си работа.То си знае.
Обаче нали знаеш всяко зло - за добро. Не виждам причина да не си намериш нова работа. Хубаво е, че искаш да имаш деца, но все с нещо трябва да ги гледаш, нали? Така че рано или късно трябва да започнеш някаква работа, за предпочитане е тя да ти харесва и да я работиш с удоволствие, а не да се правиш на някоя, която не си. Защо не пробваш нещо свързано с деца? В някоя детска градина, училище, учебен център? Или пък със сватби, до колкото разбрах и това те влече. :) Винаги има варианти. Просто седни и се замисли какво най-много ти харесва да правиш (освен да раждаш деца, за което май не се плаща много много). Освен всичко друго има и възможност да имаш бебе и да работиш от къщи. Пак е нещо.
Стискам палци! :)
П.С. За раждането - ако искаш плащаш, ако искаш не - зависи къде, при кого и т.н. Аз лично си бях харесала болница, в която биха ни оръсили с 500-600 лв ;)Ама нз вече. Предполагам, че нищо няма да работя поне до септември. Да изкарам и аз една ваканция веднъж.
Не съм искала да съм нравоучителна, просто съм била за по-дълго от другата страна на барикадата и знам какво впечатление създава облеклото на потенциалния работодател. Затова исках да те посъветвам, че все някога, и то по-скоро рано, отколкото късно, ще ти се наложи да инвестираш в няколко по-универсални тоалета. За следващата работа.
Мисля си следното: навсякъде по света хората се стремят да трупат добър професионален рейтинг и история - точно както съвестно трупат кредитния си рейтинг и история. След като и ние сме вече в Европейския съюз, сигурно много скоро ще се въведе изискването за рекомендация от предходната фирма. Досега не беше така. Така че, по принцип, не би било добре човек да сменя често фирми и да ги напуска по неясни причини.
Сега си на 20 и още не ти пука. Когато, обаче, започне да ти пука - защото това е неизбежно, няма как, все някога започваш да работиш не на шега и се питаш това завинаги ли ще е (май да, завинаги...:(((), откриваш че си допуснал черни точки, които си могъл да избегнеш в историята на кариерата си. Особено, ако причините са глупави и лесни за премахване.
Избегни ги. Вземи си поука от този случай и си отбележи каквото ти е казала шефката: разсеяна, с рязък тон, не говоря ясно, не довършвам мисълта си, облекло и прическа минус. Обаче пък, съм креативна и артистична. Поработи върху минусите, развий плюсовете. Не позволявай това да се случи следващ път. Ако ти си критична към себе си: знания, качества, умения, външен вид и не им даваш повод за взиране в теб - другите няма да видят пукнатина никъде и ще се радват да те имат за служител. И чакай повишение, защото не биха искали да изпуснат такъв кадър. Работи, взимай си парите, които ти се полагат за труда и си ги харчи с кеф.
целувки!!
Как да загубим работата си за 10 дни - karieri.bg
П.С. Ти сериозно ли?! Че аз като една обикновена секретарка не се справих, какво остава за собствен бизнес да въртя :):):):)
Таня, взимам си бележка :)
чичко му Фестър
Та си представям щом така се е получило, какво е било по принцип отношението към работниците. А и ти не ми звучиш като да си била особено удовлетворена от работата... според мен вината е по-скоро тяхна. Като не дават фиидбек и не си ценят хората... ще си имат проблеми с това (според мен).
Много и се чудех.
Един ден и на мен се случи, просто ей така ни в клин ни в ръкав, вместо повишение - крайно време беше - те ме уволниха и то зарад някав връзкар.
Не ревах - теглих им една майна - една дълга и широка на ум - доработих си 3 дни - и се оказа в крайна сметка, че са ми направили услуга :)
След около 2 седмици ми предложиха да ме върнат по втория начин от по - високо ниво на администрацията - но твърдо отказах без въобще да се замислям.
Сега знам, за такива неща няма нужда да съжаляваш - а и някъде четох: В днешно време никой не работи за една и съща фирма повече от година, две , че и по - малко. Има голямо движение.
Вдигни нослето, гледай напред и търси нещо, което да ти носи удоволствие :)
И виж примерно това
Намерих си ученичка и детенце за гледане. Колкото да си платя интернета и двата мобилни - стигат.
Иначе някои от идеите са интересни, малко трудничко се четат, че са на руско-български, но има добри неща.