Бездействие
Пълно бездействие, пълен разкап...
Що така бе, Миме? ( бтв, чувала съм на някои Михаели да им казват така, дори моят зъболекар в началото ме наричаше така, а аз гледах като бясно куче от стола...Той сигурно си мислеше, че е за дето ми стяга скобите. Е, гадно е тва съкращение. Сигурно защото ми напомня за булонката на леля Мариана от третия етаж. )
Ами ей така. Седя, зяпам, рефрешвам и ме мързи. От три дена се каня да седна и да напиша един разказ, който би трябвало да съм написала преди...Около март месец. Сядам, цъквам Литература, цъквам Пиши в блога и...толкоз. Не ми се почва, защото имам чувството, че няма да го довърша, а ми е криво да продължавам разни неща от средата...Някак си не е същият замах.Имам в уърда един разказ, който още не съм завършила, а го пиша сигурно от 17 годишна....И така, връщам си се в главния блог и рефрешвам до откат. Или пък форумите рефрешвам...Иска ми се и коледния разказ да напиша за конкурса на Арагорн, ама същата история, сили нямам да започна...
Не ми се яде. Майка ми казва, че е от лекарствата и се опитва да ми пробута храна. Трябвало да съм силна. Ми аз съм си силна, само още кашлям малко. Нищо ми няма. Всички се опитват да ме убедят, че съм била сериозно болна, а на мен не ми се вярва. Така и не се почувствах истински зле?! Освен съботата преди да вляза в болница. Днес ми беше първото излизане навън откакто ме изписаха - на зъболекар, иначе нямаше да изляза сигурно до сряда...
Въобще страшно безтегловно състояние. Чувствам се като онзи в ЛОСТ, дето трябваше да натиска бутона на 108 минути. И аз така - рефрешвам на всеки 5...Сайтът все още ми изглежда квадратен. Само дето не зависи светът от моя рефреш. Пълно зомбиране.
И продължава да ми е тъпо, тъпо, тъпо, че Бу си е ударил главичката и е умрял :( Вярно, не е човек, мишка е, но пък си беше нашето домашно любимче.Не очаквах толкова скоро да умре.Егати една мишка не можем да отгледаме, аз бебе искам...Е, бебето поне със сигурност ще гледам да не си удари главата.
И така, чакам да се случи нещо, което да ме извади от това безмозъчно състояние. Дори не съм депресирана. Просто нямам желание за нищо...
Що така бе, Миме? ( бтв, чувала съм на някои Михаели да им казват така, дори моят зъболекар в началото ме наричаше така, а аз гледах като бясно куче от стола...Той сигурно си мислеше, че е за дето ми стяга скобите. Е, гадно е тва съкращение. Сигурно защото ми напомня за булонката на леля Мариана от третия етаж. )
Ами ей така. Седя, зяпам, рефрешвам и ме мързи. От три дена се каня да седна и да напиша един разказ, който би трябвало да съм написала преди...Около март месец. Сядам, цъквам Литература, цъквам Пиши в блога и...толкоз. Не ми се почва, защото имам чувството, че няма да го довърша, а ми е криво да продължавам разни неща от средата...Някак си не е същият замах.Имам в уърда един разказ, който още не съм завършила, а го пиша сигурно от 17 годишна....И така, връщам си се в главния блог и рефрешвам до откат. Или пък форумите рефрешвам...Иска ми се и коледния разказ да напиша за конкурса на Арагорн, ама същата история, сили нямам да започна...
Не ми се яде. Майка ми казва, че е от лекарствата и се опитва да ми пробута храна. Трябвало да съм силна. Ми аз съм си силна, само още кашлям малко. Нищо ми няма. Всички се опитват да ме убедят, че съм била сериозно болна, а на мен не ми се вярва. Така и не се почувствах истински зле?! Освен съботата преди да вляза в болница. Днес ми беше първото излизане навън откакто ме изписаха - на зъболекар, иначе нямаше да изляза сигурно до сряда...
Въобще страшно безтегловно състояние. Чувствам се като онзи в ЛОСТ, дето трябваше да натиска бутона на 108 минути. И аз така - рефрешвам на всеки 5...Сайтът все още ми изглежда квадратен. Само дето не зависи светът от моя рефреш. Пълно зомбиране.
И продължава да ми е тъпо, тъпо, тъпо, че Бу си е ударил главичката и е умрял :( Вярно, не е човек, мишка е, но пък си беше нашето домашно любимче.Не очаквах толкова скоро да умре.Егати една мишка не можем да отгледаме, аз бебе искам...Е, бебето поне със сигурност ще гледам да не си удари главата.
И така, чакам да се случи нещо, което да ме извади от това безмозъчно състояние. Дори не съм депресирана. Просто нямам желание за нищо...
Коментари