Безвремие
Изнизват се минутите безспирно,
през пръстите на Времето изтичат,
беззвучно вливайки се във Безкрая
на вечната вселена от съдби...
Животът бавно се изкачва
по стръмната спирала към върха,
а като сянка черна, неизменно,
навсякъде след него е Смъртта...
Човекът ражда се със вопъл,
расте, цъфти, повяхва и старее...
Един живот заглъхва като ехо -
избираш само - да гориш или да тлееш...
Коментари