Без теб немога да живея!
Без теб не мога да живея,
Мрака сега е мой господар
Не мога да живея с теб
Слънцето бяга от мен
Нека дъжда никога не спира,
аз нямам сълзи , който да пролея
Колко много ме боли,
Само звездите знаят.
Никой не смее да ме попита
Как живея без теб,
Къде намирам сили да живея
Как успявам да го правя...
Половината от мен е мъртва,
А другата живее в агония
Това живот ли е ?
Не разбирам защо съм жива,
И кой ми помага да живея
Когато аз ,не виждам смисъл в това
Защо не намирам спасение и утеха никъде
Без теб не мога да живея,
С теб не мога да живея
Това живот ли е ?
Това е мъка,и нека дъжда не спира
Моите сълзи пресъхнаха ,
Но нека дъжда се лее като река.......
Какво ли е живота
от гледната точка на
камъка...
Разпилени сълзи,
хлипове срещу вятъра...
Припичащи се на слънце, гущери
прогонени от вятъра....
Единствено нарушават покоя ти,
когато по куче замятат те...
Хубаво ли е да си камък!?
Едва ли:)
Животът е прекрасен, а каменистият пейзаж
и босите крака са просто вдълбителна подробност,
която ще отмине.
Важно е, пътят да продължава :)
Но често стоим толкова дълго, гледайки затворената, че не виждаме отворената.
Пожелавам ти да я видиш и да влезеш през нея с много усмивки! И там ще те чака този, който ще те направи истински щастлива!
Страшно прав е Сечко- важно е, пътят да продължава, животът е прекрасен!