Балъци, или?

Спорен е въпроса, защото може би някакъв много малък процент от просяците, наистина имат нужда от тези пари за хляб. Но по-скоро сме балъци. Наистина хората, които просят изкарват повече пари от нас. Това е факт. А и ние си знаем колко трябва да работим за тези 600 лв. на месец (кой ги докарва, кой не - защото трябва да си квалифициран, ако искаш по-висока заплата). А просяците често са хора без някакво особено образование и знания, които просто разчитат на способността си да предизвикват съжаление. Което, като се отработи, смятам че не е никак трудно. В един момент става навик, просто слагат маската на "бедни и в нужда" и изкарват пари от това.
Да не говорим, че това е цял бизнес. Не е ли странно - да правиш бизнес от съжалението на хората? Но действа.

Същото нещо гледах, само че една от тия жалните баби, дето просят покрай Шератон. Аз чаках за кафе, и тя като наизвади... само че в нейната купчина имаше и монети-левчета, ама и те бяха много...

Веднъж пък един чичо-циганин си изпроси от някакъв баровец два лева, и веднага отиде да си договаря секс услуга с една млада циганка с бебе (от тия упоените бебета, дето спят непробудно по цели дни). Никога няма да дам и две стотинки на такава "майка" (кой знае дали и детето е нейно), защото това ще означава, че й плащам, за да си упоява бебето.

Обаче от щатните просяци и просякини, дето са на хубавите места, не знам какъв процент от парите наистина получават те самите, и какъв - някакви техни организатори - защото предполагам, макар да не се говори за това, че като проститутките и те си имат нещо като "сводници", които ги бранят и ги разпределят кой къде да работи.

На мургав просяк пари не давам. Но има българи, които съм съжалил и съм им давал. Някой от тях и те са като мургавите де. Примерно в Пловдив вече 3 пъти ме среща една баба и започва да реве и да измисля някакви версии как нямала пари да се прибере, как внъците и били взели парите...била диабаетик... първият път и бях дал, но повече няма да повторя тази грешка. Един на гарата и той ме спира и горе долу с подобна версия. Събрали се с приятели, той не знаел колко пари имал, пръснал ги бил и нямал с какво да се прибере. А няма никакъв вид на безпаричен. Съвсем нормално момче с дълга черна къдрава коса. Но не му дадох. След около месец се беше повторил същият случай...
Обикновено давам на някой който свири на улицата и свиренето му ми харесва. Ама сега в Пловдив има един пишман музикант със кларитен, който винаги и постоянно свири една и съща мелодия(май беше тази от осъдени души).
А точно до квртирата ми има един подлез. В него свири един дядо на акордеон. Не можете да си представите колко е красиво всяка сутрин като се събуждате да чувате как някой ви свири някакви приятни мелодийки. На този дядо вече няколко пъти съм му давал стотинки и ще продължа да му ги давам.
А преди няколко дена пък бяхме до Джумаята. Там винаги има застанал един българин, който стои прав и държи кутийка от маргарин. Тогава чакахме някой и се загледах в него. Той бил сляп. Дожаля ми. Особено като го видях как от време на време вкарва стотинките в джоба си и с ръка проверява колко са. Тогава на лицето му се изписва нещо подобно на усмивка. Отидох и му пуснах стотинки. Докато бях там и го наблюдавах поне още 4-5 човека му пуснаха. Някой дори го подминаваха, после се връщаха и му даваха.
А пак в този район има една бабичка. Ама от братята роми. Тя е много нахална. Постояно говори с някакъв приглушен глас, който привидно излгежда кротък. И като се приближаваш към нея започва: "Дай баби. То полезно баби. Не е хубаво да не даваш баби. Баба се нуждате от тези пари баби...."Много е изнервяща. Не знам кой и дава пари.
А да не говорим за братята и сестрите, които по цял ден стоят с бебе в ръцете. Дори и в най-големите студове. При тях буквално ми иде да ги заритам така както са си седнали...
Ама докато има хора да им дават и тях ще ги има.

Да, балъци или не, май винаги ще има такива, които да им дават пари, и така те ще продължават да живеят на гърба на другите.
На музиканти и аз винаги гледам да дам. Все пак са хора на изкуството, по цял ден стоят по мрачни и неприятни подлези, за да изкарат нещо. Разбира се, както казва Микромакс, когато са истински музиканти, а не пишман музиканти, които са хванали някакъв инструмент и свирят каквото и както им падне.

По принцип не давам пари на просяци. А на толкова много се натъквам, че вече съм научила поведението им. Ами те са навсякъде - по спирките, на оживените улици, сред автомобилния трафик, при подлезите, сред кафенетата, на светофарите... навсякъде!  Ако имах власт, щях да ги забраня със закон. Точно по тази причина, че аз се блъскам от сутрин до вечер, за да си изработя заплатата не съм склонна да давам пари. Иначе, какво са 20 или 50 ст.?! За какво ли не ги давам. Но, откъде накъде тези хитреци ще разчитат на чувството ми за състрадание, за да ме изнудват.

Е, понякога просто преценявам, че е по-добре да дам. Случвало се е да просят деца, а аз знам, че ако не си изпълнят "нормата" родителите им ще ги бият и затова тогава съм склонна да дам. Но, това е по-скоро изключение, отколкото практика при мен. Ако ме спре някой нетрадиционен просяк (разбирайте, такъв, който наистина се вижда, че има нужда) ще дам. Ама като не ме спират такива... :-)

Заглавие: купи си съвест за 50 ст. Аз пък не съм против просяците! За няколко дребни монети хората могат да се насладят на Добрината си в Действие! Това положително чувство от своя страна успокоява нервната система и води до подобрение на функциите на стомашно-чревен тракт, сърдечно-съдова система, черен дроб и бъбреци. Оттам се понижава нивото на emoционална неустойчивост, намаляват се импулсивността и агресията, оттам и престъпността и насилието. Освен това има влияние и върху глобалното затопляне, парниковия ефект и задръстванията по пътищата. Тъй че не се ядосвайте, братя и сестри блогери! Даже и тия мини-индулгенцийки си имат своя Смисъл за Обществото! :)

Ако човек си мисли - ето тука един нещастен човечец, дай да направя едно добро дело - да, права си.

Обаче ако си мисли като мен: абе тия що не ходят да се хванат в някаква смислена работа - да садят домати, да мият стълбища или да плетат дантели, ами досаждат на хората - е тогава просто не се получават позитивните ефекти, нито като дадеш, нито като не дадеш, и в двата случая парниковият ефект се увеличава катастрофално, поради повишено издишване на въглероден двуокис заради нецензурните псувни, които тоя коравосърдечния (като мен) си изрича, макар и на ум.

Като си помислиш, не всички, но повечето биха могли да правят нещо: след като седят по цял ден, поне вестници или картички да продават. Дядо ми беше инвалид без един крак - шиеше покривки човекът.

Това тяхното е също труд: изседяват си работното време, мърморейки: "Моля, помогнете." Обаче не виждам файда от тоя труд. И рядко има наистина изпаднали нещастници, на които си струва да помогнеш, обаче те се губят в морето от някакви хора без образование, без умения, без желание да вършат нещо полезно.

Докато музикантите са друга категория: според мен те правят живо изкуство, сред хората, и заслужават цялото ми уважение.