Балканският Уудсток

Сесията ми свърши преди няколко дни. Най-после.
Сигурно около месец се чувствах като в някакъв омагьосан кръг, в който основните занимания бяха ставане рано, събиране с приятели, които държат сходни изпити и с които взаимно можем да си помогнем, кратки паузи за обяд или вечеря, повечето от които в университетския стол, или в близката турска дюнерджийница, или пък вкъщи с нещо, скалъпено набързо, за да не се губи време.
Общо взето сесиите тук се оказаха много по-сериозни, отколкото съм си ги представял преди няколко години, когато започвах да уча, но пък съм удовлетворен, защото знам, че резултатите, които съм постигнал до момента са напълно реални и постигнати с много труд.
Като цяло се чувствам, все едно съм си свършил работата и сега имам право на ден, два заслужена почивка, преди да дойдат на дневен ред занимания като кандидатстване за работа, описване на практика и т.н.
Общо взето задълженията нямат край, но пък се чувствам набрал инерция и мисля, че всичко ще се нареди добре.
Вчера беше чуден ден. След като се върнах от последния изпит, хапнах нещо набързо и легнах да поспя.
Лошото е, че от няколко дни правят някакви ремонти в общежитието и къртят плочки от баните, в апартаментите под и над моя. И точно, когато вече бях изслушал саундтрака от "Невероятната съдба на Амели Пулен" и бях почти заспал, се започна едно пробиване и къртене...
Не можах да си почина много, но поне след това се видяхме с една девойка и един младеж, които бяха приключили с изпитите малко по-рано и си спретнахме най-накрая вечер-релакс с бира и вкусна българска храна. (пиле с картофи, чушки, домати и лук на фурна :) Мммм... :) перфектният завършек на изпитите.
Днес бях да плувам.
Има един закрит басейн на 5 минути от вкъщи, който е просто прекрасен.
Аз обикновено не съм голям привърженик на много продължителното плуване и много се радвам, защото там има два трамплина - единият около метър над водата, а другият - около 5.
Днес просто се разбих!
Има един момент, в който, като скочиш, така че да попаднеш в крайната точка на трамплина и да се оттласнеш, ако се завъртиш в момента на скачането на 90 или повече градуса, самият трамплин те изстрелва с въртеливо движение, и след нещо подобно на въртелив летеж с парабула, се забиваш като бургия във водата... Усещането е невероятно. Особено от 5-метровия трамплин.
За жалост един или два скока се оказаха малко несполучливи и сега имам болки в гърба и си чувствам ушите пълни с вода :)
След плуването ми се спеше много, но реших да гледам един филм, който ми се струваше, че ще е интересен. И не се бях излъгал.
Филмът е балканска копродукция, в която участва и България и в него основната идея се върти около един фестивал в Сърбия, който се провежда всяка година от около 45 години насам. :

Видео

Страхотен филм! Както почти всички филми на Кустурица.
Нещо като музикален спектакъл на балканската (сръбската) музика и вплетена любовна история между момче-музикант от ромски произход и една девойка-сръбкиня, която е дъщерята на водача на противниковия оркестър.
Не ми се разказва повече, за да не ви отнема удоволствието да го гледате сами.

Guca 2006